#хибриднатаВойна Израелският Институт за национална сигурност „Мисгав“ публикува доклад, показващ, че ООН вече не работи за интересите на западната цивилизация. Китай вече контролира ООН, използвайки системата на ООН „една държава – един глас“, като претендира за ролята на „защитник на Глобалния Юг“. За да постигне това, Китай се възползва от така наречения формат „Група 77 и Китай“. Тази група се състои от голям брой малки държави, сред които Тувалу (10 000 души население) или Науру (12 000), които имат абсолютно същите гласове като Съединените щати (340 милиона) или Германия (84 милиона). Групата 77 е създадена през 1964 г. като междуправителствена коалиция от развиващи се страни, целяща да насърчи колективните икономически интереси на Глобалния Юг и да засили съвместната им преговорна сила в ООН. С деколонизацията тя нарасна до 134 държави, представляващи 2/3 от всички държави-членки на ООН. През 1991 г., по време на подготовката за Конференцията на ООН за околната среда и развитието (Срещата на върха за Земята в Рио през 1992 г.), Г-77 и Китай издадоха първия си съвместен документ за позиция, отбелязвайки началото на координирани действия под етикета „Г-77 + Китай“. До 1996 г. съвместни министерски декларации рутинно се издаваха от името на „Г-77 и Китай“ и форматът се използва оттогава от Пекин за влияние над ООН, което дава на Пекин непропорционално влияние, далеч отвъд финансовите му вноски в ООН. Този структурен недостатък позволява на Китай да се предпази от отговорност, докато едновременно с това прокарва антизападни политики в ООН. В Съвета по правата на човека Китай блокира дори скромен дебат относно престъпленията срещу човечеството, извършени срещу мюсюлмани и уйгури в китайската провинция Синцзян, въпреки настояването на САЩ и Европа за това. Форматът Г-77 и Китай прокара резолюции, предефиниращи правата на човека, в полза на държавния суверенитет пред индивидуалните свободи, преоформяйки нормите на ООН, за да защитят автокрациите по целия свят. Китай също така използва агенциите на ООН като оръжие, за да изолира демократичен Тайван, изключвайки го от форумите на Световната Здравна Организация и Международната организация за гражданска авиация (и двете - агенции на ООН) дори по време на глобална ковид криза. ООН вече легитимира инициативата на Пекин „Един пояс, един път“ като съобразена с Целите за устойчиво развитие на ООН, давайки многостранно прикритие на геополитическата експанзия на Китай. Общото събрание вече рутинно осъжда санкциите на САЩ и Европа срещу страни като Иран, Куба и Русия чрез резолюции за „едностранни принудителни мерки“, които подкопават ключовите инструменти за икономическо влияние на Запада. В момента американските и европейските данъкоплатци финансират над 54% от общите разходи на ООН, докато Китай контролира повече от 2/3 от гласовете в ООН с около 20% принос за бюджета на организацията. Това съзава ситуация, в която американските и европейските данъкоплатци финансират институция, която подкопава сигурността и суверенитета на Запада. ООН не успява да постигне неутралитет и сега активно се накланя към Пекин по почти всеки въпрос. Докладът на Института Мисгав дава редица политически препоръки за това какво може да направи Западът, за да промени този дисбаланс. Можете да намерите линк към пълния доклад в коментарите по-долу. --- Чрез Vishegrad 24