Събуди се НАТО: ТОВА Е САБОТАЖ Бенджамин Шмит, cepa.org 12 юни 2024 г. Саботажите на Путин не трябва да остават без последствия - като се започне от нападенията по суша срещу европейските железопътни, логистични и енергийни съоръжения, и се стигне до разрушаването на подводната инфраструктура. Европейската енергийна сигурност и критичната инфраструктура на континента са основните стълбове на трансатлантическата сигурност. Тяхното опазване е от основно значение, за да се гарантира стабилността и устойчивостта на демократичните общества. Нарастващата вълна от атаки по целия континент от агенти, за които се предполага, че са вербувани от Русия, става много по-сериозна и скоро съюзниците от НАТО ще трябва да и се противопоставят със средства по-убедителни от думите. По-рано тази година участвах в академична конференция в Бон, Германия, посветена на европейската енергийна сигурност, включително на казуса "Северен поток 2" и очертаващата се тенденция на атаки срещу европейската инфраструктура. В последния ден на срещата, точно след като обсъдихме уязвимостта на континента към хибридни заплахи (или заплахи от “сивата зона”) и потенциалния отговор на Европейския съюз (ЕС) и НАТО, опитах да си намеря билет от летището за обратния полет до САЩ. Когато отворих мобилното приложение на "Дойче Бан", за да си запазя място в един от редовните високоскоростни влакове до летището във Франкфурт, видях, че до информацията за всеки заминаващ влак има червен текст. Той гласеше: "Пътуването не може да се осъществи" и "Спирката е отменена". Дотогава не бях срещал посоченото обяснение на проблема: "Проблеми поради вандализъм”. След като избрах по-бавен влак, забелязах новинарски репортажи, в които се обясняваше причината за хаоса: "Умишлено повреждане на електропроводите", които са били "манипулирани" по високоскоростния маршрут от Кьолн до Франкфурт, и "кражба на метал в района на Зигбург/Бон". Нямаше как да не усетя иронията. Заради атаките по този ключов транзитен маршрут се наложи да си тръгна по-рано от събитие, посветено на политиките за възпиране на точно такива атаки върху инфраструктурата. Що се отнася до саботажа, въздействието в по-широк план беше слабо. Нямаше съобщения за железопътни произшествия или жертви, а железопътният коридор беше бързо ремонтиран и отворен отново. Успях да хвана полета си като ми останаха няколко свободни минути. За германското общество атаката може би просто се е смесила с постоянните закъснения заради непрекъснатите стачки в обществения транспорт. Но погледнато в по-широк план, този инцидент в железопътната мрежа е един от многото в Германия и в целия ЕС след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Подобна атака беше извършена през октомври 2022 г., само няколко дни след взривовете, при които бяха повредени три от четирите подводни магистрални линии на газопроводите "Северен поток 1" и "Северен поток 2". Тогава "Дойче Бан" беше принудена да спре железопътния трафик в голяма част от Северна Германия след почти едновременното прекъсване на основните и резервните комуникационни кабели на разстояние приблизително 200 км (124 мили) един от друг. Часове след инцидента множество германски официални лица определиха инцидента като умишлен, а министърът на транспорта Фолкер Висинг го осъди като "целенасочено и злонамерено действие". Скоро след това обаче Ройтерс съобщи, че германската полиция е стигнала до заключението, че няма намеса на чужда държава. На следващия ден Висинг излезе с изявление, в което обърна заключението на полицията, определи го като саботаж и заяви, че не може да изключи външна намеса. През май тази година германски главен разследващ по случая заяви пред Wall Street Journal, че "всичко това навежда на мисълта, че може да е дело на Русия. Много напомня на Русия." Това са само два примера от десетките останали инциденти в Европа - от прекъсвания на подводни тръбопроводи и телекомуникационни кабели в Балтийско и Баренцово море до сухопътен газопровод, който беше повреден в резултат на умишлени сондажи край Хамбург миналата година. В близост до участък от тръбопроводната система на НАТО за Централна Европа (CEPS) беше открит и тайник с експлозиви и детонатори. Въпреки че става въпрос за различни инфраструктурни сектори и различни методи, това, което обединява всички случаи е продължаващата липса на обяснение от страна на европейските власти. Разследването може да се окаже трудно от чисто техническа гледна точка, тъй като има десетки хиляди километри железопътни, тръбопроводни и кабелни мрежи - факт, който превръща залавянето на потенциални диверсанти по време на действие в предизвикателство. Но фактът, че голяма част от тези инциденти все още не са приписани на никого, предполага възможна политическа трактовка. Възможно е да са взети решения да се избягва посочването на Русия като извършител, дори когато има достатъчен брой доказателства. Някои трансатлантически лидери в областта на сигурността може би се опасяват да предприемат "стъпки на ескалация" в подкрепа на Украйна - същите тези лидери, които осъществиха политики, водещи до не особено пълно прилагане на руските санкции и опасно бавни доставки на военно оборудване за Киев. Но резултатите, постигнати от Москва, трябва да ги накарат да се замислят. Дългогодишният й стремеж да хвърли сянка върху трансатлантическата сигурност с хибридните си заплахи, с действия под прага на мащабна война, в продължение на много години представляваше риск за енергийната и критична инфраструктура в цяла Европа. Този риск рязко нарасна, след като Русия се подготви за пълномащабното си нахлуване в Украйна, и се увеличи с напредването на войната. В продължение на години Кремъл на Путин се фокусираше върху развитието на способности за саботаж или събиране на разузнавателна информация за европейската инфраструктура, особено в отдалечена морска среда. Това включва инвестиции на руското правителство в подводни технологии и експертиза чрез организации като Главното управление за дълбоководни изследвания (ГУГИ) на Кремъл, руския флот и военните разузнавателни звена на ГРУ. По подобен начин режимът на Путин отдавна провежда т.нар. операции в "сивата зона", включително кибератаки, прекъсвания на енергоснабдяването и кампании за дезинформация срещу западните демокрации, целящи да подкопаят тяхната демократична устойчивост. Той не крие намеренията си. Посланикът на Русия в Обединеното кралство Андрей Келин открито заяви през май, че помощта, която Обединеното кралство оказва на Украйна, я превръща във “фактически участник" във войната. Служители на Кремъл са правили подобни изявления и за САЩ. Като се има предвид нарастващият брой атаки срещу подводни тръбопроводи и подводни телекомуникационни кабели, както и сухопътните атаки срещу енергийна и транспортна инфраструктура, би било логично поне да се оцени значителната вероятност за това да е виновна Русия. Тя разполага както с технически възможности, така и с мотивация. Според Кремъл това би могло да бъде ефективна стратегия за насаждане на съмнения относно способността на европейските организации за сигурност да защитават енергийната и критичната инфраструктура и по този начин да се намали обществената подкрепа за военната помощ за Украйна. Ако се докаже, че Русия стои зад саботажите, това би наложило отговор от западните столици и най-малкото призиви за консултативните механизми, посочени в член 4 сред държавите членки на НАТО. Учудващо е, че член 4 все още не е задействан - освен ако, разбира се, това не е част от погрешна стратегия за "управление на ескалацията". Независимо от това, сега е време да засилим колективната си способност да разпознаваме извършителя и в крайна сметка да възпираме инфраструктурните атаки. Трансатлантическите лидери трябва да удвоят усилията си за засилване на наблюдението на енергийни, телекомуникационни и транспортни съоръжения - като използват набор от платформи за наблюдение на морското дъно и повърхността на водата с помощта на изкуствен интелект, както и наскоро създадените търговски сателитни системи за визуализация. Служителите от службите за национална сигурност също така трябва да представят на обществото подробна информация за фактите, известни от разследването, и, ако е възможно, да назоват и порицаят отговорните лица. Назоваването на виновниците за атаката може да бъде мощен инструмент за предотвратяване на бъдещи саботажи. Има първи признаци, че тенденцията може да се промени. Чешкият министър-председател Петр Фиала изглежда следваше този път на 10 юни, когато обвини Русия за подпалването на автобусно депо в Прага, свързвайки го с подобни инциденти в Полша и Литва. Той заяви, че е вероятно нападението да е било финансирано и организирано от Москва, въпреки че е бил арестуван южноамериканец, което навежда на мисълта, че ГРУ (не за първи път) използва проксита, за да постигне целите си. Обединеното кралство също посочи с пръст - петима мъже, за които се твърди, че са наети от руското разузнаване, са изправени пред съда за подпалването на склад, в който се съхраняват стоки за Украйна. Тази промяна е здравословна, но тя е само началото. Общата стратегия продължава да бъде да се избягва приписването на престъпления в случаите, когато значителни доказателства сочат към Русия, което намалява възпирането и подтиква към по-нататъшни атаки срещу критичната инфраструктура. Това става все по-опасно в момент, когато НАТО не може да си позволи по-нататъшно подкопаване на трансатлантическия консенсус и съвместните действия в подкрепа на борбата на Украйна за оцеляване. Д-р Бенджамин Л. Шмит е старши научен сътрудник в катедрата по физика и астрономия и Центъра за енергийна политика “Клайнман” към Университета на Пенсилвания, старши научен сътрудник по въпросите на демократичната устойчивост в Центъра за анализ на европейската политика, сътрудник на програмата "Преосмисляне на дипломацията" на университета "Дюк" и временен член на Съвета за външни отношения. Twitter: @BLSchmitt).