Дмитрий Муратов е руски журналист, телевизионен водещ и бивш главен редактор на руския вестник „Новая газета“. Той е удостоен с Нобелова награда за мир за 2021 г. съвместно с Мария Реса за „усилията им за защита на свободата на словото, която е предпоставка за демокрация и траен мир“. Муратов е съосновател на продемократичния вестник „Новая газета“ през 1993 г. заедно с няколко други журналисти. Той е главен редактор на вестника от 1995 до 2017 г. и отново поема поста през 2019 г. Вестникът е известен с отразяването си на чувствителни теми като правителствена корупция, нарушения на правата на човека, изборни измами, полицейско насилие и други злоупотреби с власт. Като главен редактор той е гласовит защитник на независимата преса и публикува статии на Анна Политковская, които анализират администрацията на Путин. Муратов е помогнал за създаването на „единствения наистина критичен вестник с национално влияние в Русия днес“, според Комитета за защита на журналистите. Седем журналисти от „Новая газета“, включително Юрий Шчекочихин, Анна Политковская и Анастасия Бабурова, са били убити от 2000 г. насам във връзка с разследванията си. По време на руската инвазия в Украйна, на 28 март 2022 г., вестникът обяви, че ще преустанови онлайн и печатната си дейност, след като получи второ предупреждение от Роскомнадзор. На 1 септември 2023 г. Муратов беше обявен от руските власти за „чуждестранен агент“. Сега той живее в чужбина. През 2022 Дмитрий Муратов продаде на търг нобеловата си награда за мир за 103,5 млн долара, за да събере пари за украинските деца бежанци, Това счупи рекорда за Нобелова награда. Идеята да продаде наградата си на търг беше на Муратов, след като вече обяви, че дарява придружаващата я парична награда от 500 000 долара за благотворителност. Идеята на дарението, каза той, „е да се даде шанс на децата бежанци за бъдеще“