10 ноември 1989 остана завинаги в съзнанието на съвременниците с тъжния и уплашен поглед на Тодор Живков. Краят на управлението му дойде неочаквано за огромната част от гражданите на страната. Само тези, които незаконно слушаха "Свободна Европа" и "Гласът на Америка" знаеха, че ден по-рано беше паднала Берлинската стена. До тогава пропагандата на режима рапортуваше успехи след успехи в икономиката, политиката, науката и културата. Страниците на "Работническо дело", екрана на БНТ, ефира на БНР цитираха преизпълнени планове, успешни петилетки и победи над капитализма и прогнилия Запад. Но всъщност всичко беше наoпаки. И всички го знаеха. В страната цареше повсеместна оскъдица. Опашките за елементарни продукти от първа необходимост бяха ежедневие. Само личните селски стопанства и бурканите за зимата спасяваха българите от гладна смърт, защото икономиката на бай Тошо не можеше да произведе достатъчно дори за изхранването на населението. Фабриките работеха изключително неефективно, енергоемко, произвеждаха продукция, която не само беше десетилетия назад технологично, но и беше некачествена. България натрупа огромен външен дълг, който не можеше да изплати с пропадналата след 45 години соц икономика. Още през 1989 страната беше в неплатежоспособност и закономерно фалира в следващата 1990-а. Кражбите от държавните предприятия бяха повсеместно средство за оцеляване. Престъпността беше в апогея си. Крадяха се дори чистачки, гуми, джанти, буркани зимнина, разбиваха се мазета и апартаменти. Убийствата и изнасилванията достигнаха пикови стойности. Страната потъна в престъпност и безправие. Върхушката и разузнаването виждаха приближаващия крах не само на режима в България, но и на целия комунистически лагер. Знаеха, че промените са неизбежни, че въпреки украсената до пръсване пропаганда на социализма, всъщност бъдещето на България е в свободната търговия и капитализма. Затова те решиха да се подготвят. Още в началото на 1989-а беше издаден Указ 56, който разреши частните фирми. На пръв поглед, всички бяха на равно, но всъщност едни бяха по-равни от други - перспективни и доверени кадри на БКП, комсомола и ДС получиха финансиране от държавата под формата на кредити или чисто и просто раздаване на пари в чували и куфарчета. Условието беше да останат верни на заформящото се задкулисие на посветените другари и десари. Още тогава, благодарение всеобхватната власт, която имаха, започнаха да си разпределят държавната собственост. Тихомълком с Указ 56 беше премахнат и съществуващия до тогава разрешителен режим за образуване и контрол на задгранични фирми. Там върхушката в ДС глътна между един и два милиарда долара държавна пара. Благодаренние на този летящ старт, високите другари и десари, които имаха и контрола на медиите, който никога не изпуснаха, агентурата в демократичните движения, спортните клубове, икономиката и къде ли още не, можаха да овладеят всички важни процеси и институции в началото на Прехода, та до днес. Бруталната престъпност от времената на мутрите, финансовите пирамиди, Големия банков грабеж на ДС от 90-те, заграбването на държавната собственост, източването на държавните предприятия, КТБ, Цанков камък и т.н. всичко това бяха проявленията на един и същи процес, който статуквото стартира още през 80-те. За да може това да се случи, беше необходимо пипалата здраво да държат медиите, за да се приспива населението с лъжи и прокуратурата, за да се гарантира безнаказаността. Лъжеха, че живеем в среда на свобода на словото, но всъщност сме потопени в контролиран информационен режим. Лъжеха ни, че това е то капитализма, а то беше всъщност престъпния процес на заграбване на държавната собственост. Бай Тошо нямаше нужда да се тревожи. Безнаказаността му беше гарантирана и на него. Той не понесе отговорност фалитите на страната, за убийствата след 9.9.1944, за двата опита да превърне България в губерния на Москва, за Възродителния процес, за Чернобил и т.н. Той доживя дните си в охолство с доверена охрана, а после паметник му вдигнаха. Днес Статуквото продължава да хвърля прах в очите на наивните с басни за соросоиди, евроджендъри и илюминати, докато продължава да ни граби. То самото се развива и в наше време еволюира и се готви за едно "ново начало".