#хибриднатаВойна Америка капитулира в глобалната информационна война САЩ преориентират външната си политика, за да защитят правителствата, които манипулират и потискат информация Ан Апълбаум, The Atlantic Всеки ден около 2 милиарда души по света използват инструменти за защита на поверителността, поддържани от Фонда за отворени технологии (Open Technology Fund). Когато хората в Китай заобикалят онлайн цензурата и информационната стена на правителството си – сега толкова дебела, че системата е наречена „заключена мрежа“ – или когато потребителите в Куба или Мианмар заобикалят по-грубите интернет затвори, те могат да получат достъп до материали, написани на собствения им език и да четат информация, която иначе никога не биха видяли. Както достъпът, така и част от информацията са налични, защото правителството на САЩ от десетилетия подкрепя множество от програми – технологичния фонд, независими чуждоезикови радиа и телевизионни оператори, контрапропагандни кампании – предназначени да предоставят на хората в авторитарните страни достъп до новини, основани на доказателства. Информацията, която хората в автократичния свят получават от тази мрежа, е широкообхватна, базирана на репортажи и много различна от това, което им се казва от държавните медии в собствената им страна. Ако живеят в Иран например, може би са научили от Радио Фарда (подкрепено с финансиране от САЩ, излъчвано на персийски), че правителството им не е, както твърдеше, заловило израелски пилот по време на бомбардировките през юни и дори може би са чули, на собствения си език, американски обяснения за кампанията. Ако живеят в Сибир, биха могли да чуят от Радио Свобода (подкрепено от САЩ, с екип от рускоезични журналисти) точна информация за лошото състояние на местните пътища, включително една магистрала, дълга 89 мили, но толкова кална и пълна с дупки, че преминаването ѝ отнема 36 часа. Ако са уйгури, живеещи в Китай, биха могли да чуят, поне преди края на май, репортажи на уйгурски от Радио Свободна Азия (също подкрепено от САЩ, произвеждащо репортажи на девет езика), телевизионната компания, която първоначално информира света за лагерите за интерниране на преследваното уйгурско малцинство. Но докога още ще тече тази информация? В момента всички чуждестранни радио и телевизионни оператори на Америка, включително „Гласът на Америка“, „Радио Свободна Европа“ и няколко други, са в сериозна опасност. В края на февруари президентът Доналд Тръмп назначи Кари Лейк за старши съветник на Американската агенция за глобални медии, която ги наблюдава. Лейк е идеолог и бивша местна телевизионна водеща, която не успя да бъде избрана за губернатор на Аризона, а след това не успя да бъде избрана и за сенатор от Аризона. Без опит в международното радио и телевизионно излъчване или външната политика, тя пусна целия персонал на „Гласът на Америка“ в административен отпуск и обяви планове за намаляване на финансирането на всички организации под шапката на USAGM; тя го направи с отровно удоволствие, лицемерно обвинявайки хронично недофинансираните радио и телевизионни оператори в разточителство, като очерня журналистите като чуждестранни агенти. Тя започна да уволнява договорни служители, като в някои случаи дава на притежателите на визи, които са работили години наред от името на правителството на САЩ, 30 дни да напуснат страната. Всички организации твърдят, че действията на Лейк са незаконни и всички те сега са въвлечени в обширни съдебни дела, въпреки че вече съкращават бюджети, програми и журналисти. Те са спечелили някои първоначални дела. През март съдия Ройс Ламбърт от Окръжния съд на САЩ нареди на администрацията да запази Радио „Свободна Европа“/Радио „Либърти“ отворено, „в съответствие с дългогодишната решимост на Конгреса“, че „продължаващата дейност на RFE/RL е в обществен интерес“. Миналия месец същият съдия, назначен от Роналд Рейгън, установи, че Лейк всъщност не е имал право да уволни Майкъл Абрамовиц, директор на „Гласът на Америка“. Това правомощие принадлежи на двупартиен, потвърден от Сената съвет, чиито членове Тръмп отстрани през януари. Конгресът, а не Лейк, също има законното право да реши дали да финансира радио и телевизионните оператори и може да реши да го направи, като отмени президента и неговия Служба за управление и бюджет, които настояваха усилено за премахването на медиите. Всъщност Комисията по бюджетни кредити на Камарата на представителите вече е включила финансиране за чуждестранно радио и телевизия в бюджета за следващата година, въпреки че, разбира се, администрацията оспорва и правомощията на Конгреса. Дори ако останат отворени, всички чуждестранни радио- и телевизионни оператори ще бъдат в опасност при администрация, която е решена да ги унищожи и те го знаят. Когато писах за тази статия, интервюирах няколко души, които поискаха да не бъдат цитирани: Никой не иска да каже или направи нещо, което ще влоши ситуацията. Това са хора, водени от мисия, които са ходили на работа всеки ден с убеждението, че промотират Америка, както и набор от американски идеали - свобода на словото, върховенство на закона, демокрация. Те отдавна се ползват с двупартийна подкрепа. От създаването на Радио „Свободна Европа“ през 1950 г., демократи, републиканци, сенатори, представители и всеки президент от Хари Труман до Джо Байдън вярваха във важността да се помага на хората в затворените общества да получат достъп до информация, основана на доказателства, и не само заради самите тях. По-добре информираните руснаци или иранци биха били по-малко склонни да воюват с нас, по-малко склонни да нахлуят в други страни, по-склонни да се съпротивляват на капризите на своите диктатори. Дори Доналд Тръмп по време на първия си президентски мандат – въпреки най-добрите усилия на някои от назначените от него – продължи да подкрепя независими чуждестранни медии, технологиите против цензура и помощта за активисти, които се борят за свобода на словото по целия свят. Но тази ера свърши. Без открито да го казват, Съединените щати преориентират външната си политика, за да защитят правителствата, които манипулират и цензурират информацията, както в собствените си страни, така и по света. Нашата собствена национална сигурност може да пострада. „Насърчаване на цензурата“ не е начинът, по който администрацията описва външната си политика, разбира се. В реч в Рияд по-рано тази година Тръмп обеща на Саудитска Арабия и други близкоизточни монархии, че Америка ще спре „да ви изнася лекции за това как да живеете и как да управлявате собствените си дела“. Това накара администрацията да звучи така, сякаш някак си ще бъде неутрална. Но в свят на интензивна идеологическа конкуренция няма такова нещо като неутралност. След избирането на Тръмп Китай не е спрял да харчи милиарди долари за излъчване на автократична пропаганда, купуване на слотове в телевизионни мрежи по целия свят и обучение на международни журналисти. Русия не е спряла да използва социалните медии и измамни уебсайтове, за да отслабва и разделя САЩ и Европа, да подкрепя диктатури в Африка или да лъже за войната в Украйна. Навсякъде, където американските гласове изчезват, други сили ще запълнят празнината. Обширно разследване на Wall Street Journal установи, че в Тайланд, например, редовният блок на VOA в тайландския държавен радио-телевизион ефир вече е заменен от китайски канал. Индонезийски новинарски канал, който е домакин на седмична програма за китайската диаспора в страната, вече не излъчва репортажи на мандарин от VOA след съкращенията; той ги е заменил и с китайската държавна телевизия. Journal установи, че Китай бърза да разшири медийното си влияние в Африка и посочи по-специално Етиопия и Нигерия; бивш служител на USAGM ми каза, че това се случва точно когато американските радио и телевизионни оператори планират да се разширят в Етиопия. Кантонската служба на RFA беше спряна да излъчва на 1 юли, на годишнината от предаването на Хонконг от Обединеното кралство на Китай. Щетите от съкращенията на RFE/RL в Русия ще бъдат също толкова големи. Съкращенията на медиите вече принудиха „Система“, руското разследващо звено на Радио Свободна Европа/Радио Свобода, да спре част от работата си по въпросите на корупцията и организираната престъпност, в особено лош момент, когато този вид информация би могла да помогне на демократичните правителства да проследят компании, които избягват санкциите. Програмите, разкриващи тайни кампании за влияние, преброяващи смъртните случаи във войната и създаващи материали на езици на малцинствата, насочени към Татарстан, Башкирия и Северен Кавказ, вече са намалени или спрени. Руските държавни медии ще контролират ефира на всички тези места. В Иран последствията може да бъдат още по-остри. Няколко дни след израелските и американските бомбардировки в Иран, разговарях със Саид Голкар, политолог, базиран в САЩ, който следи иранските социални медии. Той ми каза, че иранците чуват от режима, че „ние спечелихме тази война; Израел е победен“. Тези, които нямат достъп до алтернативни медии, са бомбардирани със същия наратив: Ние печелим. В един момент администрацията на Тръмп, осъзнавайки със закъснение, че има проблем с комуникацията в Иран, се втурна да намери наскоро отстранени от работа журналисти на „Гласът на Америка“, говорещи фарси, и ги помоли да се върнат на работа. Американците никога не са подкрепяли чуждестранни автократи, които крият информация от гражданите, нито пък електоратът на Тръмп е гласувал за цензура. Напротив, движението MAGA на Тръмп многократно се представя като жертва на цензура, понякога измисляйки фалшиви статистики или истории, за да го докаже. (Един известен пример: че „22 милиона туита“ бяха унищожени от администрацията на Байдън по време на президентската кампания през 2020 г., което би било шокиращо, ако наистина се беше случило). Но сега, когато са налице, политиките на MAGA се свеждат до едностранно разоръжаване в продължаващата информационна война между автократичния и демократичния свят. Помислете за съдбата на Центъра за глобално ангажиране (GEC), малък офис на Държавния департамент, също продукт на двупартийни усилия и първоначално замислен, доста преди изборите през 2016 г., като отговор на онлайн терористични и екстремистки кампании. През последните няколко години GEC се посвети на идентифицирането и разкриването на скрита руска и китайска пропаганда, най-скоро в Африка и Латинска Америка. GEC никога не е играл някаква роля в Съединените щати и никога не се е стремял към това. Въпреки това организацията се превърна в обект на поредица от крайнодесни конспиративни теории, разпространени в X, които нечестно описваха GEC като институция, насърчаваща „цензура“. В края на миналата година републиканците в Конгреса отказаха да подновят финансирането ѝ. Когато обяви окончателното закриване на организацията, Държавният департамент заяви, че GEC „е похарчил милиони долари, за да заглушат активно и цензурират гласовете на американците“ – изявление, което не само не предостави никакви доказателства, но и представляваше изключителен пример за това как ведомството очерня собствените си служители. В подкаста на Доналд Тръмп-младши, Дарън Бийти, изпълняващият длъжността заместник-държавен секретар по публична дипломация и човекът, който оформи тази политика, се похвали как е унищожил GEC. Всъщност, единствените реални печеливши от закриването на GEC бяха чуждестранните диктатори, провеждащи тайни пропагандни кампании. В седмиците преди организацията да прекрати дейността си, служителите ѝ подготвяха разкритие за китайска информационна операция в Европа и други региони. Трима души, запознати с този план, които пожелаха анонимност, за да не застрашат настоящи и бивши колеги в Държавния департамент, ми казаха, че той е бил представен на Бийти, който е спрял работата по разкритието. „Предпочитаме да постигаме целите си в публичната дипломация, като казваме истината на противниците си, вместо да цензурираме собствените си граждани.“, каза Бийти в изявление. Бийти не обясни как разкриването на китайски пропагандни кампании в чужбина би ограничило свободата на изразяване на американците. Допълнителни последици продължават да отекват. На 29 август ръководството на Държавния департамент също така официално уведоми персонала, че прекратява повече от две дузини споразумения, които GEC беше постигнал с държави по света. Тези споразумения бяха предназначени да създадат общ език и тактики за противодействие на руските, китайските, иранските и терористични кампании за влияние в чужбина. В изпратения до персонала телеграма Държавният департамент настоя, че споразуменията „нарушават свободата на словото, залегнала в Конституцията на САЩ“, и заяви, че „най-добрият начин за противодействие на дезинформацията е свободата на словото“. Но това е странен аргумент, използван в този контекст, като се има предвид, че GEC буквално беше средство за свобода на словото: основната му функция през последните няколко години беше публично да идентифицира манипулациите и да насърчава прозрачността. Също така, както ми посочи един бивш висш държавен служител, аргументите на отдела нямат смисъл, като се има предвид, че администрацията се стреми да разруши чуждестранните американски радио и телевизионни оператори. Ако искаме повече свобода на словото, защо потискаме собствения си глас? Още по-загадъчни в този смисъл са атаките срещу Националния фонд за демокрация (NED) и неговите сродни организации, които включват Международния републикански институт, свързан с Републиканската партия, и Националния демократически институт, свързан с демократите. Тези организации не бяха особена грижа за Тръмп преди ноември. Всички те са основани през 1983 г., вдъхновени от призива на Роналд Рейгън за нови институции, които да „насърчават инфраструктурата на демокрацията – системата на свободна преса, синдикати, политически партии, университети – която позволява на хората да избират свой собствен път, да развиват собствена култура, да помиряват собствените си различия чрез мирни средства“. Досега те също така са играли важна роля в противодействието на авторитарната пропаганда и борбата с цензурата по света. NED отпуска малки грантове на групи, които наблюдават избори, насърчават свободата на словото, борят се с клептокрацията и противодействат на авторитарната пропаганда. Например, NED някога финансира Лабораторията за проверка на фактите в Азия (IRI), която разкрива и обяснява китайските информационни операции. Между другото, IRI е анкетирал над 1,5 милиона души в повече от 100 страни през последните десетилетия, помагайки за предоставянето на надеждна информация за обществените възгледи, често на места, които нямат много други източници. Партньорството за отворено управление на NDI беше една от многото програми, предназначени за борба с корупцията. Фондът досега успешно се бори с опитите за намаляване на финансирането му в съда, като е спечелил съдебно решение, с което администрацията се е съобразила, за да запази изцяло финансирането си за тази година. NED също така се радва на дълбока подкрепа в Конгреса и има организационна структура, предназначена да го предпази от политически атаки: той не се управлява от правителството на САЩ, а от независим, двупартиен съвет, което му позволява да се дистанцира от партийната политика. Бях в този съвет от 2016 г. до 2024 г. и мога да потвърдя, че конспиративните теории са погрешни. Членовете на борда на фондацията не са служители на тайното разузнаване, а бивши държавни служители, членове на Конгреса, академици и регионални експерти. Никой не им плаща за работата, която вършат pro bono от името на NED. Същите видове неплатени бордове управляват NDI и IRI, организации, които исторически са работили с централно-ляви и централно-дясно-политически партии по целия свят и са играли специална роля в свързването на членовете на Конгреса с техните чуждестранни колеги – с други думи, разпространение на американското послание по света. И двете организации имат дълбоки връзки със съответните си партии; по-специално, бордът на IRI включва сенаторите Мит Ромни, Линдзи Греъм, Джони Ернст, Том Котън и Дан Съливан. И въпреки това всички тези организации също станаха мишени, след като малък брой акаунти в X започнаха да ги атакуват. (Един от акаунтите принадлежи на Майк Бенц, който също така е измислил митологията за „Байдън цензурира 22 милиона туита“, така че има известна логика в ролята му.) Освен всичко друго, акаунтите лъжливо обвиняват организациите, че са прикритие на ЦРУ – точно видът лъжа, която руските пропагандатори разказват. На никоя от тези организации, и със сигурност не на чуждестранните радио и телевизионни оператори, никога не е било предложено добросъвестно обяснение защо продължават да бъдат наблюдавани, одитирани и заплашвани със закриване. Ако финансирането на програмите за VPN мрежи не бъде подновено ще трябва да прекъснат достъпа за десетки милиони потребители в Китай, Русия, Куба и Иран през следващия ноември. Китайските и руските пропагандисти не крият колко са доволни от съкращенията на организациите, които опровергават техните наративи по целия свят. Ху Сиджин, бившият редактор на Global Times, китайско държавно издание, написа в социалните медии, че „китайският народ е щастлив да види как американската антикитайска идеологическа крепост е пробита отвътре“. Маргарита Симонян, главен редактор на RT, руската държавна новинарска станция, повтори това мнение в руско токшоу: „Днес е празник за мен и моите колеги от RT и Sputnik“, каза тя скоро след като бяха обявени съкращенията на RFE/RL и VOA. Водещият на предаването отговори с злорадство за уволнените руски служители, които „сега ще се борят за правото да работят като чистачи и подопочистватели“. Водещият продължи: „Между другото, обръщам се към вас, независими журналисти: Умрете, животни, защото сте лъжливи, подли, отвратителни предатели на Родината. Умрете в канавка.“ Лъжливи, подли, отвратителни предатели на Родината – крайността на този език е ключът към това защо тези организации са важни. Длъжностни лица в Русия, Китай, Иран, Куба, Венецуела и други диктатури мразят независимата журналистика и гражданската ангажираност с основателни причини. Истинската информация разкрива престъпността и корупцията. Активните граждани вдъхновяват хората да се надяват на нещо по-добро. В Русия те биха могли да помогнат да се убеди обществеността, че войната в Украйна е шокиращо прахосване на човешки живот. В Иран те биха могли да вдъхновят хората да се борят срещу режим, който разрушава икономиката им и параноично търси политически врагове. Тази година вече са извършени над 800 екзекуции, което е огромно увеличение спрямо темпото от миналата година. От американска гледна точка, чуждестранните радио и телевизионни оператори и организации, които се борят с чуждестранната пропаганда, са изгодна сделка. Те струват много малко в сравнение с милиардите, които харчим за отбрана. Те имат потенциала да донесат огромни ползи. Така че защо да ги съкращаваме? При липсата на логични обяснения, изобилстват алтернативни теории. Някои смятат, че има план за приватизация на VOA. Други смятат, че обяснението е по-просто. Някои последователи на MAGA, включително Ръсел Воут от OMB, просто не вярват, че САЩ трябва да имат някаква мека сила. Други харесват и се възхищават на режима на руския президент Владимир Путин. През декември 2021 г. например Дарън Бийти публикува в X, че „НАТО е много по-голяма заплаха за американската свобода, отколкото Путин някога е бил“. Може би Бийти, Лейк и Бенц просто споделят същата дълбока неприязън към независимите журналисти като Ху Сиджин и Маргарита Симонян и изпитват същия ентусиазъм да ги унищожат. Администрацията на Тръмп временно е дала на тази клика власт. Но дори и сега е важно да се помни, че те не представляват мнозинството американци, нито пък представляват мнозинство в Конгреса. През следващите месеци Камарата на представителите и Сенатът могат, с малко усилия и съвсем лек намек за смелост, да се противопоставят на това едностранно разоръжаване и да поставят Америка обратно в центъра на борбата срещу авторитарната пропаганда. Вместо да позволи на китайците и руснаците да спечелят позиции, Конгресът може както да възстанови финансирането, така и да се противопостави на бюджетните игри на администрацията. Те могат също така да подкрепят хората и програмите, които законодателите, включително републиканците в двете камари, отдавна имат. Както писа съдия Ламбърт, когато се произнасяше по делото на RFE/RL, „Конгресът установи, че „политиката на Съединените щати е да насърчават правото на свобода на мнение и изразяване“ и че „откритата комуникация на информация и идеи между народите по света допринася за международния мир и стабилност“. Следвайки собствената си логика, Конгресът може отново да посвети Америка на истинската борба, срещу истинската цензура.