‼️Европейците тайно казали на Кремъл, че са готови да свалят руски самолети, ако нарушат отново въздушното пространство на НАТО на напрегната среща в Москва. 📌Това става непосредствено след среща на Алианса (23.09.2025 в Брюксел), на която е взето решение за промяна на правилата за бойно поведение (rules of engagement). 📌Решението бележи повратна точка в политиката на НАТО спрямо руските нахлувания със самолети и дронове във въздушното пространство на Алианса от последните седмици. По информация на Блумбърг пратеници на Великобритания, Франция и Германия са казали на напрегната среща в Москва, че НАТО е готово да сваля руски самолети за нарушения на въздушното пространство, след нахлуването на 3 МиГ-31 над Естония и дронове в Полша и Румъния. Срещата най-вероятно се е състола на 24 септември, източниците на Блумбърг не посочват конкретна дата. Според изданието пратениците заявили, че нахлуването над балтийската държава е умишлено наредено от руски командири. Руските дипломати, които са водели през цялото време подробни бележки, са отрекли, че МиГ-31 са нарушавали въздушното пространство над Естония. Срещата в Москва става непосредствено след голяма среща на върха на НАТО в Брюксел от 23.09.2025. Тя е пряко следствие на нахлуванията на руски дронове и самолети над въздушното пространство на Полша, Румъния и Естония от миналия месец, след които НАТО и съответните държави бяха силно критикувани (особено що се отнася за случаите над Румъния и Естония), че не са предприели по-категорични действия. Така например на 13 септември руски дрон нахлува във въздушното пространство над Румъния и лети в него в продължение на 50 минути. Два румънски F-16, са изпратени да го прихванат, но не стрелят с обяснението, че има риск с отломките. Румъния беше критикувана за реакцията си. Случаят с Естония е по-различен, понеже балтийската държава не притежава изтребителна авиация и разчита изцяло на НАТО. Същото важи и за Литва и Латвия. Това означава, че за разлика от Полша и Румъния, отговорността за ответна реакция при такива провокации пада изцяло върху плещите на НАТО, което е обременено от необходимостта да се информират, консултират и съгласят всички страни от Алианса преди да се предприеме действие извън приетите правила за бойно поведение. До 23 септември при такива инциденти, правилата за бойно поведение на НАТО са регламетирали прихващането на самолетите и тяхното ескортиране обратно извън въздушното пространство (както и става на 19 септември над Естония). След 23 септември обаче тези правила са променени. Макар че, новината не събуди особен медиен интерес, "новите правила за бойно поведение на НАТО бележат повратна точка в реакцията срещу руските нахлувания", отбелязва в заглавие френският "Ле Монд". Според източници на медията сега решението за реакцията пада върху отделната държава. Т.е. ако руски самолет нахлуе над въздушното пространство на, да речем Румъния, румънската държава може сама да реши да свали самолета, ако сметне, че той преставлява заплаха или да избере да го прихване и ескортира извън въздушното си пространство. Няма информация обаче, как НАТО ще процедира над балтийските държави, които нямат бойна авиация. Правилата за бойно поведение са обикновено секретни, пише "Ле Монд", добавяйки, че никой военен не разкрива подробности за критериите, които биха го накарали да избере един вариант пред друг в отговор на ход на противник, тъй като това би могло да подкопае тяхната ефективност. Единственото изключение е, когато целта е да се възпре врагът, допълва изданието. Всъщност информирането на Москва за правилата за бойно поведение е практика на НАТО от времената на Студената война. Тогава стратегията на Запада беше да "възпира" СССР от агресивни действия, политика формулирана в прочутото писмо на американският дипломат и историк Джордж Кенан от 1946 г. Реакцията на Москва е очаквана - руският посланик във Франция Алексей Мешков е заявил: „Ако НАТО свали руски самолет под претекст за предполагаемо нарушение на въздушното му пространство, това ще бъде война.“ От друга страна сред политиците на запад има разногласия. Тръмп подкрепи призивите на лидерите на НАТО за сваляне на руски самолети, докато германският министър на отбраната Борис Писториус предупреди съюзниците, че рискуват да попаднат в „капана на ескалацията“ на Путин. Други лидери на НАТО, включително италианският премиер Джорджия Мелони, също призоваха за предпазливост, предупреждавайки съюзниците да не се поддават на провокациите на Кремъл. Холандският премиер Дик Скоф обаче заяви, че ще подкрепи свалянето на самолети. „Руснаците трябва да са наясно, че това може да се случи, ако влязат във въздушното пространство на НАТО“, каза Скоф в интервю за Блумбърг на 25 септември. От началото на пълномащабната инвазия на Московията в Украйна, провокациите на Кремъл рязко се увеличиха. НАТО съобщава за между 300 и 500 прехващания на руски самолети годишно от началото на 2022 насам. В дискусиите, често се припомня примера на Турция, която на 24 ноември 2015 свали руски Су-24, който беше навлязал във въздушното й пространство през южната граница със Сирия. Тогава Анкара заяви, че е отправила многократни предупреждения, преди да реши да приложи сила. Москва отрече всякакви нарушения, замрази отношенията и наложи търговски и туристически ограничения на Анкара. Русия също нанесе удари по туркменските милиции в Сирия. В рамките на часове НАТО свика извънредно заседание и изрази солидарност с териториалната цялост на Турция, но същевременно призова за спокойствие. Последващите действия на Алианса, включително полети за наблюдение и ранно предупреждение, бяха насочени към деескалация, а не към конфронтация. Но Турция се почувства сама през 2015 г. Това накара Анкара да си поръси главата с пепел. Ердоган дори обяви в интервю, че двамата турски пилоти, свалили руския самолет, са арестувани по подозрение, че имат връзки с движението на Гюлен. Анкара разви по-тесни връзки с Москва, които продължиха и след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Но все пак, Московията не си позволи повече да нарушава въздушното пространство над Турция. Така или иначе, очевидно, европейските преставители са информирали Кремъл за промяната на правилата за бойно поведение. От тук насетне Москва е наясно, че всяко последващо нарушаване на въздушното пространство на натовска държава може да доведе до свалянето на нейните бойни самолети. --- Ivan Panchev Ivanov, Освобождение