#наТазиДата "Съюз нерушим, републики на свободата", започваше с две лъжи едно време химна на Съветска Московия. 21 август 1968 година е датата, на която в очите на много заблудени по света, лустросания с безкрайна пропаганда и лъжи мит за Соца, започна да се разпада. На този ден започва операция "Дунав" - нахлуването на СССР и васалите (тогава) ГДР, Полша и България в Чехословакия. Целта бе да се смаже "Пражката пролет". Това е опитът на Чехословакия да установи "социализъм с човешко лице", след травмата на сталинистките репресии от 50-те с техните koнцлaгepи, десеткихиляди екзекутирани, цензура и репресии. Невъзможно е да не се правят паралели с бруталната агресия, която Капутинска Московия осъществява днес срещу Украйна. В началото на 60-те години на миналия век Антонин Новотни, комунистическият лидер на Чехословакия, се сблъсква с остри икономически проблеми след провала на правителството му да подобри икономиката на страната. Индустриалното производство започва да спада в резултат на редица проблеми, сред които високи разходи и широко разпространено отсъствие на работниците. Колективизираното земеделие генерира по-малко производство през 1960 г., отколкото в годините преди Втората световна война. През септември 1964 г. група реформатори в Комунистическата партия на Чехословакия принуждават Новотни да приеме нов набор от икономически принципи. Сред реформаторите е виден професорът по икономика Ота Шик, който се застъпва за замяна на твърдата командна икономика на страната със смесена икономика. Многобройни промени, насочени към либерализиране на икономиката, са очертани от „икономистите“, както са известни Шик и други реформатори, но Новотни в крайна сметка прилага само няколко от тях, което означава, че икономическите проблеми на Чехословакия продължават. В допълнение към натиска, оказван върху него от икономистите, Новотни се сблъсква с ново ръководство в Словакия и призиви за по-голяма словашка автономия. Когато не успява да задоволи тези искания, словашките лидери се обръщат срещу него, което допълнително подкопава всякаква подкрепа, която все още има. Непосредствената причина за падането на Новотни – и следователно началото на Пражката пролет – обаче са вълненията в обществената и културната сфера на Чехословакия, особено сред студентите и писателите. Младото поколение, отгледано при комунистическия режим и образовано по съветски модел, е уморено от ограниченията върху личната свобода и цензурата и е разочаровано от ниския стандарт на живот в страната. Студентите са неспокойни през 60-те години на миналия век, а традиционният студентски фестивал, Маялес, през 1966 г. се превръща в бунт срещу режима на Новотни. След това, през 1967 г., недоволни от условията в общежитията си, студентите се събират по улиците, настоявайки за „повече светлина“. Комунистическата партия се чувства предизвикана и изпраща полицията, която пребива и арестува студентите. Междувременно, от 1962 г. насам писателите на страната, въпреки налагането на социалистическия реализъм като официален литературен стил, създават някои забележителни произведения, които избягват цензурата. През 1967 г. на конгрес на чехословашките писатели мнозина отхвърлят стандартите, изисквани от Комунистическата партия. Новотни отговаря на този бунт със санкции срещу множество забележителни писатели, включително Ян Бенеш, Лудвик Вацулик, Антонин Й. Лим, Иван Клима и Ян Прохазка. В резултат на репресиите, Новотни се сблъсква с още по-голяма опозиция. Избухване на Пражката пролет По време на заседанието на Централния комитет през октомври 1967 г. Новотни се сблъсква открито със словаците. Той кани Съветите да му помогнат да си възвърне контрола и да елиминира опозицията, но те отказват. Изолиран и все по-безсилен, Новотни в крайна сметка подава оставка като първи секретар и през януари 1968 г. препоръчва за свой наследник своя словашки опонент Александър Дубчек, който е избран единодушно. Дубчек става първи секретар на Комунистическата партия на Чехословакия на 5 януари 1968 г. Тъй като е компромисен кандидат, от него се очаква малко, но общественото мнение скоро му дава възможност да поеме ролята на главен реформатор: народът на Чехословакия се обръща все повече срещу статуквото, особено след като през март представители на пресата решават да се изразяват по-свободно. До април 1968 г. реформаторите вземат надмощие. Като цяло предаването на властта протича мирно. Олдржих Черник става министър-председател, а Шик и един от словашките опоненти на Новотни, Густав Хусак, стават вицепремиери, отговарящи съответно за реформите в икономиката и Словакия. От 30 март Чехословакия има и нов президент, Лудвик Свобода, който е бил министър на отбраната в първото правителство на Чехословакия след Втората световна война. Той е помагал на комунистите по време на преврата от 1948 г., но самият той е бил репресиран през 50-те години на миналия век и оттогава живее в пенсия. Министерството на вътрешните работи е попада под контрола на друга жертва на сталинистките чистки, Йозеф Павел. Новоизбраният Президиум, органът, определящ политиката на Чехословашката комунистическа партия, се е състои предимно от нови лица. Върховното постижение на новото реформаторско правителство под ръководството на Дубчек е Програмата за действие, която е приета от Централния комитет на партията през април 1968 г. Програмата въплъщава идеи, разработени през предходните години; тя обхваща не само икономически реформи, но и демократизацията на политическия живот в Чехословакия. Сред най-важните ѝ точки са насърчаването на Словакия към пълен паритет в рамките на нова чехословашка федерация, отдавна отлаганите индустриални и селскостопански реформи, ревизирана конституция, която да гарантира гражданските права и свободи, и пълната реабилитация на всички граждани. Програмата за действие предвижда и строго разделение на властите: Народното събрание, а не Комунистическата партия, контролира правителството, което от своя страна се превръща в истински изпълнителен орган, а не в партиен клон; съдилищата стават независими и да действат като арбитри между законодателната и изпълнителната власт. Политическият плурализъм не се предвижда, но Комунистическата партия трябва да оправдае водещата си роля, като се конкурира свободно за надмощие с други организации в процес на формиране. Според международното мнение Дубчек предлага „социализъм с човешко лице“. Ефектът от тази либерализация върху чехословашката общественост е безпрецедентен и неочакван. Бързо се появяват алтернативни форми на политическа организация. Бивши политически затворници основават K 231, група, кръстена на члена от наказателния кодекс, по който са съдени; редица видни интелектуалци сформираха KAN, клуб на нечленове на Комунистическата партия; дори има опити за възстановяване на Социалдемократическата партия, която е насилствено слята с Комунистическата партия през 1948 г. Официалното комунистическо младежко движение се разпада, заменено от младежки клубове и бойскаути. Християнски църкви, асоциации на национални малцинства, групи за правата на човека и други отдавна забравени общества се активизират. На 27 юни 1968 г. дисидентският писател Лудвик Вацулик публикува документ, подписан от много хора от всички сфери на чехословашкия живот. Този документ, манифестът „Две хиляди думи“, представлява вододел в еволюцията на Пражката пролет: той призовава за масови действия, изискващи истинска демокрация. Въпреки че е шокиран от прокламацията, Дубчек е убеден, че може да контролира трансформацията на Чехословакия. Съветският съюз и неговите съюзници от Варшавския договор са много по-разтревожени. След като Дубчек отказва да участва в специална среща на силите от Варшавския договор, те му изпращат писмо на 15 юли 1968 г., в което се казва, че страната му е на прага на контрареволюцията и че смятат за свой дълг да я защитят. Въпреки това Дубчек остава уверен, че може да избегне трудности с колегите си комунистически лидери. Съветският лидер Леонид Брежнев кани Дубчек на конференция, където съветското Политбюро и чехословашките лидери се опитват да разрешат проблемите. На 3 август представители на съветската, източногерманската, полската, българската, унгарската и чехословашката комунистически партии се срещнаха отново в Братислава. Комюникето, издадено след тази среща, създава впечатлението, че натискът върху Чехословакия ще бъде облекчен в замяна на малко по-строг контрол върху нейната преса. Всъщност СССР вече готви военно нахлуване в Чехословакия, още от пролетта - операция "Дунав". Вечерта на 20 август 1968 г. въоръжените сили, водени от Съветския съюз, нахлуват в Чехословакия. Съветите залавят Дубчек, Черник и няколко други лидери и тайно ги отвеждат в Москва. Междувременно чехословашкото население реагира на нахлуването чрез актове на пасивна съпротива и импровизация (напр. пътните знаци бяха премахнати, за да се объркат нахлуващите войски). Въпреки че комуникациите и доставките са прекъснати, народът на Чехословакия продължи живота си. Дори планираният 14-ти конгрес на Комунистическата партия се провежда на 22 август; той избра Централен комитет и Президиум, подкрепящи Дубчек – точно тези неща, които инвазията беше планирана да предотврати. Народното събрание, декларирайки лоялността си към Дубчек, продължава пленарните си заседания. На 23 август Свобода, придружен от Хусак, замина за Москва, за да преговаря за прекратяване на окупацията. Но до 27 август чехословаците са принудени да се поддадат на исканията на Съветите в споразумение, известно като Московския протокол. Свобода, водещ със себе си Дубчек и другите лидери, се завръща в Прага, за да каже на населението последствията от техния „социализъм с човешко лице“: съветските войски ще да останат в Чехословакия, а лидерите на страната се съгласяват на по-строг контрол върху политическите и културните прояви. Съветската окупация помогна на комунистическите хардлайнери, към които се присъединява Хусак, да победят Дубчек и реформаторите. 14-ият партиен конгрес е обявен за невалиден, както се изисква от Московския протокол; по този начин хардлайнерите успяват да заемат позиции във властта. Чехословакия е провъзгласена за федеративна република с две автономни единици - Чешките земи (Бохемия и Моравия), образуващи Чешка социалистическа република, и Словакия - Словашка социалистическа република, съответно - всяка с национални парламенти и правителства. Федералното устройство е единствената отстъпка, която хардлайнерите са готови да направят, и много граждани (особено словаците) я искат. Съпротивата срешу окупацията в цялата страна включва масовви демонстрации, барикади, опити за побратимяване, саботаж на улични знаци, неподчинение на полицейския час и др. Докато съветските военни прогнозират, че ще са необходими четири дни, за да се подчини страната, съпротивата се задържа почти осем месеца, докато дипломатически маневри най-накрая не я усмиряват. Така Пражката пролет се превръща в нашумял пример за гражданска защита; сима спорадични актове на насилие и няколко самоубийства чрез самозапалване по време на протест (най-известното е това на Ян Палах), но военна съпротива не се оказва. Постепенно Дубчек или уволнява приятелите и съюзниците си, или ги принуждава да подадат оставка. На 17 април 1969 г. Хусак заменя Дубчек като първи секретар. Дубчек известно време остава председател на парламента. След това става посланик в Турция, но през 1970 г. е отзован и лишен от партийно членство. Хусак и неговите съмишленици от хардлайнерската линия побеждават реформаторите. Последици Хусак започва процес на „нормализация“, целящ да очисти Чехословакия от всякакви остатъчни последици от Пражката пролет. Той успява и Съветският съюз отчита запазването на комунистическото управление в Чехословакия като победа в Студената война. При Хусак Чехословакия продължава да изпитва икономически проблеми, както и социални вълнения. Той остава лидер на Чехословакия до 1989 г., когато Кадифената революция го сваля от власт, докато протести срещу комунистическото управление се разпространяват в цяла Източна Европа. Последните московски войски се изтеглят от страната през юни 1991 г.