"Балтийският път" е мирна политическа демонстрация, състояла се на 23 август 1989 г. Това е най-голямата непрекъсната верига от хора в историята. Около два милиона души се хващат за ръце, за да образуват човешка верига, с дължина 675 километра през трите балтийски държави Естония, Латвия и Литва, които по това време са анексирани от СССР. Това е кулминацията на зародилото се във времената на Гласността обществено движение, чиято цел е да се пребори за независимостта на трите балтийски държави от Московската окупация. Демонстрацията се провежа на 50-годишнината от пакта Молотов-Рибентроп, в който Полша, Финландия, Естония, Латвия, Литва и Румъния са разделени между Съветска Московия и нaциctka Германия. Московскo-нaциctkият пакт на практика стартира Втората световна война: 📌Дни по-късно, на 1 септември 1939 Хитлер напада Полша от запад на 17-и Москва нахлува в гръб от изток. В последвалата подялба на Полша СССР заграбва по-голямата част - 51.4% от Полша. 📌Ноември същата година, Москва напада Финландия (Зимната война). Финландците обаче се съпротивляват находчиво, с изключителна храброст и непоколебимост. Те успяват да запазят независимостта си, но губят 9% от територията си, 13% от икономическите си активи. Почти цялото население на Финландия, което живее по тези земи напуска завзетите от Москва територии и емигрира в свободна Финландия. Тези земи все още са заграбени от Московията. 📌През юни и юли 1940 г СССР анексира от Румъния и Бесарабия и Северна Буковина, възползвайки се от обстоятелството, че светът е приковал поглед в германското нашествие над Франция и разгарянето на Втората световна война на запад. 📌Отново по същите причини прези юни 1940 съветските войски нахлуват в Литва, Латвия и Естония. Трите балтийски държави се присъединяват към СССР под дулото на оръжието и фалшифицирано народно гласуване. В годините на московската окупация трите балтийски нации преживяват репресии, унищожение на духовния, интелектуалния, политическия и икономическия елит, масови депортации, етнически прочиствания и насилствена русификация. През 80-те с повсеместната криза в СССР, Гласността на Горбачов дава шанс на движението за независмост на балтийските държави да надигне глава и постепенно да набере сила. По-надолу следва материал със съкращения на журналиста Мартинс Килбидс от многоезичния Латвийски портал lsm.lv. Той е очевидец на събитията от 1989-а. Материалът е публикуван през 2019 г.: Дайнис Иванс, водеща фигура на съпротивата, довела до възстановяването на независимостта на Латвия, се обърна към народа на 23 август 1989: „Всяка несправедливост и потисничество са обречени да свършат. Духът на свободата побеждава всякакъв вид робство. Рано или късно истината изважда наяве всички лъжи. Нека се хванем за ръце още по-здраво и нека погледите ни се срещнат. Ясно е, че заедността, която вече се усеща дори физически, ще ни донесе победа.“ Беше навършила една година, откакто в балтийските страни бяха създадени Народни фронтове, а през 1989 г. те се радваха на голяма популярност. Международният Балтийски съвет (БС) беше създаден през лятото на 1989 г. Те провеждаха редовни срещи в трите републики и избягваха да ги провеждат в столиците на страните, за да не могат комунистите и КГБ да ги проследят. Ще има ли достатъчно хора? За първи път идеята за жива верига беше представена на среща на БС в Пярну на 15 юли, но окончателните съвместни решения бяха взети месец по-късно, на 12 август, близо до Цесис. Балтийският съвет взе основните решения по инициативата на 12 август в курорт в Ленчи. Стандартна практика беше балтийските лидери да се събират на отдалечени места, за да е по-трудно да бъдат следени от службите. Кой е авторът на идеята за Балтийския път? Никой не знае със сигурност. Известно е, че в Пярну тя е била издигната за първи път от Едгар Сависаар, лидер на Народния фронт на Естония и по-късно противоречив кмет на Талин. Той потвърди, че идеята се е родила в Народния фронт на Естония и това е всичко, което знаем. Най-големите притеснения относно идеята, от самото ѝ създаване, са били дали ще има достатъчно хора, за да се свърже веригата. Балтийските народи са се събирали за много масови демонстрации и преди това. Дали ще им останат достатъчно сили и воля за последен удар? Нещо повече, един човек може да заеме около 1,5 метра с разперени ръце. Следователно пътят от Вилнюс, през Рига и до Талин ще трябва да включва поне 400 000 души, за да се покрие разстоянието от 600 км. Това са повече от 100 000 от всяка страна. След това организаторите предприемат смел ход, като правят маршрута с около 100 километра по-дълъг. Нататък от Рига веригата щеше да продължи през средата на страната, през Цесис, Руйиена и Вилянди, вместо през магистралата в Талин, която щеше да е най-краткият маршрут. Ето защо латвийската връзка стана най-дългата и трябваше да присъстват поне 180 000 души от страната. Но промяната на маршрута беше разумна, тъй като магистралата в Талин е крайбрежен път и преместването на маршрута във вътрешността на страната щеше да позволи достъп от двете страни. Петседмично действие в по-малко свързана епоха Идеята беше спомената за първи път на 15 юли, докато събитието беше планирано за 23 август. Само пет седмици за подготовка! Събития от много по-малък мащаб се организират за много по-дълго време в днешно време, с помощта на мобилни телефони, социални мрежи и какво ли още не. Балтийският път беше организиран по телефона, а координацията стана възможна благодарение на уеб-подобната структура и огромната работна сила на движенията на Народния фронт в балтийските страни. Балтийският съвет контролираше международното сътрудничество, докато специален отдел на Народния фронт управляваше събитието на национално ниво. Известната държавничка Сандра Калниете координира събитието в Латвия. Общо около десет души координираха маршрута и събранието с властите, срещаха се с транспортните отдели на местната полиция (тъй като движението трябваше да бъде ограничено в балтийските страни, и то в сряда!), информираха пресата, уреждаха визи и акредитация за чуждестранни медии и, разбира се, координираха събитието, така че хората да бъдат равномерно разпределени по цялата верига. В по-малък мащаб, местните отдели на Латвийския народен фронт (ЛНФ) координираха събитието. Участващите региони (Бауска, Рига, Цесис и Валмиера) бяха разделени на километри, като по един човек отговаряше за всеки километър, а на всеки 100 метра - по един отговорник от най-ниско ниво. По онова време отдели на ЛНФ имаше във всеки град и село, и почти на всяко работно място и организация. Наистина бяха хиляди. Информация за координацията беше публикувана в местната преса. Основната цел беше постигане на непрекъсната верига и равномерно разпределение на хората. Където нямаше достатъчно ръце, използваха знамена и колани или дори ръкави на якета. Градските жители бяха помолени да отидат в провинцията, но въпреки това градовете останаха доста пренаселени. И аз напуснах Рига и се отправих към магистралата Сигулда, пристигайки на събитието близо до известния ресторант „Сенит“. След това пресата писа, че в ресторанта е царяла зловеща тишина през 15-те минути, през които всички са се държали за ръце. Дори служителите си бяха тръгнали. Веригата трябваше да бъде непрекъсната от 19:00 до 19:15. Калниете беше ужасно притеснена, като в съзнанието ѝ проблясваха образи на празни участъци от пътища, пътнотранспортни произшествия, деца, загинали при автомобилни катастрофи и сблъсъци с полицията. Малко преди събитието, както си спомня тя, придобила зелено-сив тен от верижното пушене, тя тръгна за Бауска заедно с колегата си Янис Шкапарс в състояние на отчаяние. Близо до Кекава двамата попаднали в задръстване и великият момент отминал, докато били заседнали зад камион, превозващ особено шумни крави. Едва вечерта, след многобройни обаждания от местните координатори, както и от литовци и естонци, Калниете научила, че Балтийският път е бил успешен. Той е продължил без прекъсване в продължение на 700 километра (с изключение на железопътните прелези!). Няма инциденти, няма насилие, няма пострадали. А броят на участниците надминал всички очаквания. Според различни източници е имало от един до два милиона участници, въпреки че цифри, по-близки до два милиона, изглеждат по-вероятни. Това е една четвърт от цялото балтийско население по онова време. Това е невиждан манифест на свободата, от три нации едновременно. Москва реагира с лъжи и завоалирани заплахи След голямата, мирна демонстрация на балтийските страни, Москва реагира. Три дни по-късно Централният комитет на Комунистическата партия разпространи „Съобщение за положението в Балтийските съветски републики“. В него пише: „Организаторите се опитаха да разпалят преобладаващото настроение в истинска националистическа истерия.“ „Организациите напомнят за формациите от фашистката окупация.“ „Съдбата на балтийските народи е под сериозна заплаха.“ „Сплашване, измама и морален тероризъм.“ „Литовците, естонците и латвийците също съжаляват за случилото се.“ „Дори тези, които участват в тези масови събития, или не разбират, или не подкрепят целите на антисъветското движение.“ Москва реагира неадекватно със заплашително съобщение до Централния комитет. Знаейки, както знаем сега, че Съветската империя ще падне две години по-късно, можем да го тълкуваме като предсмъртна агония. Държава, която е способна да лъже така, вече не е способна да оцелее. Но думи, популярно приписвани на Михаил Горбачов, говорещ на своя съветник Анатолий Черняев, докато двамата гледат новинарски репортаж за Балтийския път, звучи по-близо до реалността: Нам их не вернуть... („Няма начин да ги спечелим обратно ...“) На 24 август „Ню Йорк Таймс“ цитира Рита Урбанович от Талин, която е пристигнала на Балтийския път със своите 7-годишни близнаци. „Доведох децата си, защото това е моят начин да им обясня защо независимостта е важна за тяхното бъдеще.“ Е, сега бъдещето е настъпило. Седемгодишните вече са на 36 години и имат свои собствени седемгодишни деца. В Балтийския път народът завъртя зъбните колела на историята. Това е нещо безпрецедентно и продължава да вдъхновява и до днес като метод за мирен, но силен протест. Дайнис Иванс се обърна към хората по радиото, но записът е изгубен. Ето защо, за да направят новия си игрален филм „Рай '89“, просто се обадиха на Иванс да го запишат отново. Казват, че доброто начало прави добър край, а началото на нашия Балтийски път наистина беше много добро. Думите на Иван звучат пророчески дори сега: „Ще минат дни и години и много неща ще изчезнат и ще бъдат забравени. Но този момент ще остане. Балтийският път ще остане и нашата жива верига ще бъде начало, проблясък на светлина. Нека си го припомняме всеки ден, нека си го припомняме винаги, когато се чувстваме сами и немощни. Нека си го припомняме, когато наистина имаме нужда от състрадание, за да можем да се разберем и да си помогнем.“