#хибриднатаВойна ⛪️Под прикритието на православни храмове, Русия изгражда шпионска инфраструктура в Европа, включително и в Швеция, показва разследване на France 24 (източник в коментар). Църква край летището в град Вестерос буди подозрения за връзки с руските тайни служби. Финансирана от Кремъл, управлявана от свещеник с криминално минало и награден от руското външно разузнаване, църквата се намира само на 300 метра от стратегическо военно летище, използвано от НАТО. Това не е изолирано явление – руската църква в Швеция се оказва инструмент за хибридна война, шпионаж и дестабилизация. ❗️Църквата до летището: Вътре в шпионските дейности на Русия в Швеция Почти всичко в руската православна църква с купол във формата на луковица близо до иначе скромния шведски град Вестерос изглежда странно: близостта ѝ до летището, по-високата от планираната кула и неуловимият ѝ свещеник, който е награждаван от външната разузнавателна агенция на Кремъл, SVR. Шведските разузнавателни служби също мислят така и предупреждават, че Москва вероятно я използва като платформа за шпионаж и други враждебни хибридни дейности, потенциално застрашаващи националната сигурност на Швеция. Руска православна църква, открита в края на 2023 г. до шведския град Вестерос, е обвинена от шведските власти, че служи на хибридната война на Москва. Необичайно топъл ден е за май. Птиците пеят, а силният, сладък аромат на дърветата, които обикновено цъфтят по това време на годината, изпълва пролетния въздух. От главния път от Вестерос и към слабо населената област Хасло, тясна и неравна горска пътека води към гъста горичка. Накрая тя се отваря към спокойна, почти приказна поляна, обляна в слънчева светлина. В центъра ѝ се извисява структура, която е едновременно зашеметяваща и неочаквана: руска православна църква, построена изцяло от дърво, чийто висок шпил с луковичен купол достига до върховете на дърветата. Църквата „Света Богородица Казанска“ е впечатляваща. Червени и розови лалета очертават светлия чакъл около главната църковна сграда. Тя е оградена от удължено западно крило и това, което изглежда като по-лични помещения на изток. Светлоотразителните и тъмно тонирани прозорци затрудняват надникването вътре. Но има нещо негостоприемно в това място. Територията е защитена от висока стоманена ограда, а няколко охранителни камери надничат изпод синия покрив на църквата. Табела „Влизането забранено!“ предупреждава любопитните да стоят настрана. Няма звънец на вратата, а телефонният номер, прикрепен към заключената порта, остава без отговор. Минувачката, която разхожда кучето си, казва, че намира църквата за красива, но рядко вижда някого вътре и че изглежда не е домакин на много църковни дейности освен двете седмични служби. „Последния път, когато дойдох тук, видях мъж да се разхожда вътре [в оградения двор] с куче пазач“, казва тя. „Човек би си помислил, че една църква ще бъде отворена за всички – но има ограда около нея. Не ни е позволено да влизаме там, нали?“, казва тя, преди да продължи разходката си. Изведнъж бръмченето на хеликоптер започва да заглушава бръмченето на насекомите и хора от птичи песни. Звукът идва от летището Вастерос (VST), само на 300 метра разстояние. VST не е просто някакво летище. То е домакин на третата по големина писта в Швеция и е било, докато не е изведено от експлоатация през 1983 г., база на шведските военновъздушни сили. Когато Швеция се отказа от почти 200 години неутралност и невоенно съюзяване, като се присъедини към НАТО през 2024 г., VST отново беше поставена на картата като място със стратегическо военно значение. Ученията на НАТО сега се провеждат редовно тук, тъй като съюзниците тренират колективната си готовност не само да защитават Швеция, но и целия скандинавско-балтийски регион срещу най-голямата заплаха, с която е бил сблъскван след Втората световна война и Студената война: Русия. Фактът, че руска църква, управлявана от свързаната с Кремъл Московска патриаршия, се е издигнала като най-близък съсед на VST, изнервя ръководителя на контролната кула Андреас Нюквист. „Няма нищо нормално в църква толкова близо до летището“, казва той, сочейки към златния купол, който би се виждал от кулата, ако не беше гъстата растителност на околните дървета. Но не само близостта на църквата до летището тревожи експертите по сигурността. Това е и близостта ѝ до централния град Вестерос, на 1,5 часа път с кола източно от столицата Стокхолм. „Просто погледнете картата“, казва експертът по сигурност Патрик Оксанен, който наскоро публикува книга за хибридната война на Русия срещу Швеция. Църквата е построена само на 300 метра от стратегически важно шведско летище. Оксанен посочва факта, че Вестерос се намира на брега на езерото Меларен – стратегически чувствителен коридор, който свързва сърцето на Швеция с Балтийско море – и че няколко ключови моста пресичат важния воден път тук. Оксанен също така отбелязва, че ключовата магистрала изток-запад на Швеция, E18, преминава през града. Магистралата свързва Стокхолм с Норвегия и преминава покрай редица важни обекти, включително командния и контролен щаб на шведската армия в Еншопинг, който е ключова точка за военна комуникация. От църквата до E18 може да се стигне за пет минути. Тревожни знаци Шведският клон на Московската патриаршия започна да проявява интерес към земите в Хасло през 2012 г. За първи път, откакто църковната организация се установи в Швеция през 1992 г., тя обяви, че издига собствена църква в скандинавската страна. Паството от Вестерос, което имаше само около 100 членове по това време, беше щастливият получател. Тогавашният й дякон Павел Макаренко обеща разкошна църква, построена в истинска руска традиция. Бюрокрацията след това си взе своето, но когато разрешението за строеж най-накрая беше издадено пет години по-късно, Микаела Лундблад, млада журналистка, работеща в регионалния вестник Vestmanlands Lans Tidning (VLT), се заинтригува. „Имаше тревожни знаци“, спомня си тя, отбелязвайки, че откакто тези първи строителни планове бяха подготвени през 2012 г., светът – и неговият поглед към Русия – до голяма степен се бяха променили. „Крим беше [незаконно] анексиран и шведската агенция за вътрешно разузнаване [SAPO] публично заяви, че Русия сега представлява една от най-големите потенциални заплахи за сигурността на страната“, казва тя. Като се има предвид, че Вестерос, град с около 160 000 души, едва е имал руски жители, Лундблад и Оксанен решават да проучат по-нататък. Оказва се, че SAPO се е опитала да спре строителството още в началото, посочвайки рисковете за сигурността. Но поради поредица от грешки на един човек в общината и „неправилна комуникация“ на местно ниво, предупреждението е било пропуснато и проектът е продължил въпреки това. Сред най-тревожните „неприятности“ е било одобрението на 22-метровия шпил – въпреки че местният устройствен план ясно е посочвал, че той не може да надвишава 10 метра поради близостта му до чувствителна инфраструктура – летището. Оттогава нататък вниманието започва да се измества към вече ръкоположения свещеник, отец Макаренко, и силите зад него, базирани в Москва. Тайният баща Не се знае много за 68-годишния Макаренко, преди да се премести в Швеция през 1990 г., където оттогава води дискретен живот със съпругата и дъщеря си в предградие на Стокхолм. В самото начало на проекта за църквата Макаренко нямал проблем да говори с медиите, но след като се сблъска с въпроси относно финансирането на църквата, връзките на строителния предприемач с организираната престъпност и контактите му с руските разузнавателни служби, той започна да се изолира. През последните няколко години е бил заснет от камери само няколко пъти и никога доброволно. В продължение на няколко години, в докато е изпълнявал религиозните си задължения, Макаренко е бил и изпълнителен директор на руската фирма за внос и износ NC Nordic Control AB. Това приключва внезапно през 2021 г., когато окръжен съд в Стокхолм го осъди за тежка счетоводна измама за плащане на фалшиви сметки на компании в Русия и Беларус - пране на пари. Макаренко, който отрича обвиненията – и по-късно губи обжалването – получава условна шестмесечна присъда затвор, 160 часа общественополезен труд и тригодишна забрана за бизнес дейност. Но най-силните връзки на Макаренко с „Родината“ са чрез духовните му връзки – Московската патриаршия – а не чрез съмнителните му бизнес сделки. Всички пътища водят към Москва… Московска патриаршия към Руската православна църква (РПЦ МП) не е обикновена религиозна институция. Тя е най-висшата църковна власт в РПЦ и от времето на Сталин е тясно свързана с руския режим, прокарвайки политическите си интереси както у дома, така и в чужбина. Под ръководството на патриарх Кирил, за когото има сведения, че е агент на КГБ и твърд поддръжник както на Владимир Путин, така и на войната му в Украйна – Московската патриаршия се е доближила още повече до Кремъл. Днес РПЦ МП е широко възприемана като един от най-важните инструменти в хибридния военен инструментариум на Русия. „Тя е неразделна част от властовия апарат и упражняването на власт от Кремъл“, обяснява Владимир Липартелиани, експерт по РПЦ МП в британския университет Дърам. А начинът, по който тя разпростира пипалата си в чужбина, е чрез „създаване на неправителствени организации и изграждане на руски църкви“. В Украйна някои от църквите са заподозрени, че се използват като складове за оръжие и за настаняване на руски саботьори и шпиони. В Швеция, където Московската патриаршия е нараснала до пет регистрирани конгрегации, около 2000 членове и сега е църква, разширяването на институцията обаче не е останало незабелязано. В края на 2023 г., едва две седмици след откриването на църквата във Вестерос, шведската служба за сигурност SAPO публикува шокиращо изявление: Русия, предупреди тя, използва Московската патриаршия в Швеция „като платформа за събиране на разузнавателна информация и други дейности, заплашващи националната сигурност“. В нея се посочва също, че представители на шведския клон са били в контакт с руските разузнавателни служби, са насърчавали подкрепата за руската инвазия в Украйна и че тяхната енория „няколко пъти е получавала значително финансиране от руската държава“. Предупреждението накара шведския орган, който осигурява финансиране на религиозни групи, да прекрати финансовата си подкрепа за всички конгрегации, свързани с Московската патриаршия, включително тази на отец Макаренко във Вестерос. „Те не ни казаха цялата истина“, казва Исак Райхел, директорът на органа, отбелязвайки, че Макаренко отрича всички твърдения. Парите и медалът Много от липсващите парчета от пъзела започват да си идват на мястото след откриването на църквата на 24 ноември 2023 г. Първо, Фондацията за подкрепа на християнската култура и наследство – тръст, създаден и управляван от руската държавна ядрена компания „Росатом“ – публикува прессъобщение, в което се хвали с финансовия си принос към „проекта“ на стойност 35 милиона крони (3,2 милиона евро). В него бяха изброени и някои от присъстващите ВИП личности, включително едно от най-известните имена на депутата от РПЦ: митрополит Антон Воломански, ръководител на отдела за външни църковни отношения – същият пост, който патриарх Кирил заемаше преди да се възкачи на патриаршеския трон през 2012 г. Сред другите гости бяха Дмитрий Мирончик, посланикът на най-близкия съюзник на Русия Беларус, и Владимир Ляпин, вторият в руското посолство в Стокхолм. Мирончик оттогава е отзован в Минск, а Ляпин е идентифициран от шведската разследваща програма Uppdrag Granskning като руски шпионин. В кулоарите на церемонията VLT съобщи, че Макаренко е бил награден с медал за „добра служба“ от руската служба за външно разузнаване, СВР. Снимка в близък план на медала може да бъде намерена на уебсайта на неправителствена организация, председателствана от самия патриарх Кирил. Двама независими експерти по сигурността потвърдиха пред FRANCE 24, че медалът изглежда автентичен. „Моето тълкуване е, че Павел Макаренко е работил за целите на Кремъл, но не директно като разузнавателен служител“, казва Оксанен. Говорителят на SAPO Габриел Вернстед, който не желае да коментира конкретно Макаренко, казва: „Не е необичайно руската служба за сигурност да награждава хора, които са помогнали на службата [по някакъв начин], с такъв вид медал.“ Когато FRANCE 24 присъства на неделна служба във Вестерос, за да се изправи срещу свещеника с обвиненията, екипът е помолен да си тръгне, когато членовете на общността откриват скрита камера. „Спрете да снимате! Изтрийте всичко!“, извиква мъж. В продължение на няколко дни FRANCE 24 прави редица опити да се свърже със свещеника – лично и по телефона – но без успех. „За наше голямо съжаление не сме получили никакви официални искания или писма от уважавания канал FRANCE 24 с молба за интервю“, най-накрая отговори Макаренко в текстово съобщение. Свещеникът, който също намекна за „натоварения си график“, след това игнорира официално искане за интервю. Враждебни опити за поглъщане Вестерос не е единственото място, където Московската патриаршия се е опитала да се установи в Швеция през последните години. Отец Ангел, главата на най-старата руска православна църква в Швеция, разказва за една от най-мрачните глави от повече от 400-годишната история на своята институция: момента, в който тя е била обект на враждебен опит за поглъщане, воден от същата тази патриаршия. През 2019 г. представители на Московската патриаршия нахлуват в централната църква в Стокхолм и свещеникът описва как е трябвало да се бори със зъби и нокти, за да защити своята многонационална енория – с членове от Албания до Русия и Украйна – от това да стане жертва на „промосковския национализъм и политизацията, организирана от патриарх Кирил“. Отец Ангел си спомня как буквално за една нощ е бил бомбардиран с десетки заявления за членство. Планът е бил да се свика общо събрание, на което новите членове да гласуват с огромно мнозинство да служат под юрисдикцията на патриарх Кирил. „Имаше руски агенти. Не всички бяха агенти, разбира се, но имаше агенти, които ръководеха и насочваха това усилие да превземат нашата енория и да я подчинят на Москва.“ Свещеникът ги спря, като отказа да обработи заявленията им. „Те се опитаха да организират преврат, но аз разбрах какво правят навреме“, казва той. Днес енорията на отец Ангел е свързана с Българската патриаршия – ход, който я държи далеч както от Путин, така и от патриарх Кирил. Малка табела, залепена с тиксо на таблото за обяви на църквата, гласи нейната независимост: „Тази църква няма нищо общо с руската политика включително църковната.“ Но не всеки е имал този късмет. Пазителите на малкия дървен параклис „Свети Зигфридс“, разположен в идиличното югозападно предградие на Стокхолм Аспуден, не са предвидили атаката, докато не е станало почти твърде късно. Построена през 1900 г. и в продължение на десетилетия управлявана от сдружението за приятелство „Приятели на Свети Зигфрид“, църквата става мишена за поглъщане през 2020 г.. Това става след като временният ѝ наемател от Московската патриаршия, „Свети Сергий“ (същата група, която се опитва да превзвеме църквата на отец Ангел) отказа да се изнесе след изтичането на двумесечния ѝ наем. С помощта на друг наемател, хиперконсервативна християнска група, те заливат сдружението с нови заявления за членство и свикват събрание в опит да отстранят управителния съвет. Когато това се проваля – поради техническа грешка – враждебните конгрегации сформират скрит съвет, сменят ключалките на църквата и дори успяват да замразят банковите сметки на първоначалното сдружение. Каре Стриндберг, шведски протестантски свещеник, и синът му Йохан трабвало да се борят четири години, за да си върнат църквата. „Откраднаха тази църква. Откраднаха я с отворени очи. Забравиха седмата заповед: „Не кради“, казва Каре Стриндберг, който е доброволец като пастор на църквата от средата на 90-те години на миналия век, видимо разтърсен от събитията. „Дори не можех да вляза в собствената си църква. Нямах достъп до собствените си свещенически одежди, които висяха тук, защото бяха сменили ключалките.“ В един момент синът на Стриндберг, Йохан, намерил камера за видеонаблюдение в задната стая на църквата и веднага щом я демонтирал, към него се приближил мъж, облечен във военна униформа. „Той говорел руски и се появил сякаш от нищото. Беше сюрреалистично“, спомня си той. Четири години по-късно първоначалното сдружение най-накрая си върнало църквата – но едва след като завело извършителите в съда. И Каре, и Йохан Стриндберг са убедени, че тяхната „семейна църква“ е била обект на нападение заради местоположението си. Точно както църквата във Вестерос, църквата „Свети Зигфрид“ е стратегически разположена, а църковният ѝ шпил предлага спираща дъха панорамна гледка Стокхолм. Някои казват, че руското посолство може да се види оттам. Но може би по-важното е, че е само на един хвърлей камък от голям мост, част от Есингеледен, главната транспортна артерия на Стокхолм и един от най-важните транспортни коридори на страната. Около 150 000 коли, камиони и автобуси преминават оттук всеки ден. „Ако това се взриви, ще имаме големи проблеми“, отбелязва Стриндберг-старши, кимайки към моста, докато показва на FRANCE 24 църковния терен, който е и близо до най-големия водохранилище в шведската столица. Според Вернстед и SAPO, част от тактиката на Московската патриаршия е да събира активи в близост до чувствителни зони и инфраструктура. Евгений Любимов, председателят на църквата „Свети Сергий“, се смее, когато FRANCE 24 се свързва с него по телефона и го пита за обвиненията в шпионаж, отправени към Московската патриаршия в Швеция. „Тези истории са много забавни“, казва той. Картата на „проектите“ Швеция не е единствената страна, която е нащрек срещу свързаната с Кремъл Руска православна църква. През 2023 г. България изгони главата на Московската патриаршия по подозрение в шпионаж (той беше изгонен от България, едва след като Северна Македония го изогни по обвинения в шпионаж бел. прев.). Същата година ФБР предупреди и руската и гръцката православни църкви на американска земя срещу руски агенти, които потенциално използват църквите им за вербуване на нови шпиони. „Заплахата от Руската православна църква е подценявана от много страни в Европа“, казва Оксанен. „Тя е единствената [руска] структура, която не е засегната от санкции, и ние сме склонни да правим грешката да я гледаме сякаш е църква – защото изглежда като църква – когато в действителност е нещо друго.“ В края на това разследване град Вестерос одобри предложение за разследване как потенциално би могъл да експроприира църквата. „Имотът се използва или би могъл да бъде използван за шпионска дейност, свързана с чужда сила“, пише в изявление изпълнителната администрация на града. Междувременно списъкът с проекти на Московската патриаршия сякаш само расте. Картата на проектите им показва поне дузина места в Европа, където руската държава в момента ѝ помага да се установи.