Вчера се навършиха 40 години от аварията на Чернобилската АЕЦ. Властите в Москва се опитаха първоначално да скрият за катастрофата. За тяхно нещастие обаче радиацията беше засечена в Швеция, а след това и други държави от западната страна на Желязната завеса. Светът беше алармиран. Скоро всичко стана ясно. Истината започна да прониква и в поробените от Московията народи, чрез хората, които тайно слушаха западни медии. Така Кремъл беше принуден да признае публично за аварията и пред собствените си граждани. Но вместо да разкрие пълния размер на катастрофата, Москва започна да я омаловажава. Режимът на кремълската слуга Тодор Живков изпъкна дори сред страните от Соц лагера със своята безнравственост, безродност и предателство спрямо България и нейните граждани. Живков лично е бил уведомен от посланика на СССР ден след аварията, но нарежда да се крие за нея, а след това да се лъже населението за опасността през медиите на режима. За сметка на това за номенклатурата на БКП са осигурени чиста храна, вода и други мерки, които да предпазят велможите на Партията и властта от опасността. За плебеите БКП осигурява планини от лъжи и радиация. Тодор Живков не понесе отговорност за това и други престъпления. Той почина неосъждан в охолство с доверена охрана (Бойко Борисов) през 1998 г.. 2001 г. му издигнаха и паметник, с гвардейска рота в присъствието на президента агент Гоце - Георги Първанов. Престъпленията на комунистическия режим остават ненаказани. Неговите тотеми продължават да мърсят нашата родина, а неговите наследници чрез структурите на КГБ (филиал ДС) превърнаха България в мозайка от феодални владения, а българските граждани - в крепостни селяни. България все още не е освободена. Проф. Димитър Вацов, който изследва информационното затъмнение у нас след аварията, казва (пълното интервю в коментар): "Единствено ген. Добри Джуров, тогава министър на отбраната, въвежда множество реални хигиенни мерки в армията, поради което войниците при последващи измервания се оказват в пъти по-слабо облъчени от цивилното население. Но това не е всичко. Най-голямото престъпление на българската комунистическа върхушка - плод отново на морален дебилизъм - е, че те допускат втори радиационен пик година след аварията. Радиологът проф. Босевски го нарича “Българския Чернобил”, защото подобно безумие е допуснато само у нас - дори и в другите комунистически страни го няма. През април, май, юни 1987 г. храните в магазинната мрежа - най-вече млякото и месото и производните им продукти - достигат нива на радиационна замърсеност, които са близки, а понякога и по-високи от нивата на замърсеност през май 1986 година. Този зловещ факт е резултат от политиката на българските власти: въпреки предупрежденията на българските учени, те отказват да купят чисти фуражи от чужбина и през зимата на 1986 срещу 1987 година пускат за изхранване на продуктивните животни радиоактивните фуражи, окосени през май 1986 година. Оттам по хранителната верига радиацията отново влиза в организмите на обикновените българи и представлява около 30% от облъчването, което сме поели за целия период след Чернобил. Само за сравнение: УБО не допуска за храна на номенклатурата мляко над 70 бекерела на литър, докато нормата за населението през 1986 г. е 2,000 бекерела/литър, а често пъти дори мляко над тази норма влиза в магазинната мрежа. Да не говорим, че никой на практика не контролира млякото от личните стопанства на хората - там, особено в планинските райони, то е още по-радиоактивно."