⚖️ Делото срещу евродепутата от руската партия "Възраждане" Волгин заради възхвала на "Народния съд" и терора след 9.9.1944 поражда дискусия в юридическите среди. Страницата Правна лудост публикува на 7 юли текст със следното съдържание: 🗨️ "Много драми по едно дело, по което ищците, твърдящи, че са пострадали, ще загубят. И ние не харесваме Волгин, но това са фактите и правото. (Популюрист)" 📣 В отговор адвокатът на ищците Веселин Видолов публикува следната позиция: 🗓️ На 8 юли беше обявено за решаване може би едно от основополагащите дела за родовата ни памет като българи. 🚫 Оставям настрана волгиновците – продажници винаги е имало, винаги ще има. Лошо е, когато цената за национално предателство е толкова ниска, че е тъждествена на синекурна длъжност в БНР. 👥 Проблемът обаче не е с волгиновците, а с едни определени хора, които не правят нищо, стоят си вкъщи пред компютъра и се изказват като последна инстанция, скрити под шапката на анонимността – "това дело няма да мине, искът е изначално неоснователен". 😠 Апропо, когато ти е необходим псевдоним, анонимност, за да се изказваш като последна инстанция, разумен страничен наблюдател би те нарекъл тесногръд страхливец, и то основателно, по мое мнение. 📂 Да, това дело не е типичното. Да, това дело не е за "Х дължи на У пари по договор за заем с лихва". 👣 Да, от съда се изисква да отиде една крачка напред от типичните дела, които гледа, но това не прави "искът изначално неоснователен". 📚 Последното е вярно за юристите, които не желаят да вложат собствена мисъл, а искат да имат "наготово" идентично дело, гледано от Върховния съд, чието решение да препишат, като сменят имената на страните. ⚠️ С такива хора нормално правосъдие няма да имаме. Също, истинското правосъдие се гради тогава, когато искаш от съда нещо, което досега не е искано. 🔚 Другото е за посредствените.