#НаТазиДата На 14 юни няколко народа отбелязват едно от най-големите и масови престъпления в историята на Източна Европа, чиято жестокост е трудно да се възприеме. Докато нацистите се готвели да нападнат съюзника си, СССР предприема първите в историята депортации в индустриален мащаб - с използването на железопътен транспорт. Те се планират от 1939 година на окупираните територии на Литва, Латвия, Естония, Беларус, Полша, Молдов, Украйна. Провеждат се от 22 май до 14 юни 1941 година. Официалното заглавие на строго секретния документ на НКВД е „Резолюция за изгонване на социално чужди елементи от балтийските републики, Западна Украйна, Западна Беларус и Молдова“. Депортирани са цели семейства, близо 100 000 души. Хората са били разделяни - мъжете и младите в ГУЛАГ, а деца, жени и възрастни в сибирски поселения. След смъртта на Сталин, Хрушчов отслабва репресията и на мнозина е разрешено да се върнат. Но не на всички до края на СССР. Довиле Шакалиене, министър на отбраната на Литва пише: На снимката виждате майка ми, държана от баба ми Юлия, до казарма в Сибир. Днес #Литва 🇱🇹 отбелязва Деня на траура и надеждата 🖤 В ранните сутрешни часове на 14 юни 1941 г. руски войници брутално събудиха хиляди невинни литовци, хвърлиха семейства с възрастни родители и бебета на ръце във вагони за добитък и ги депортираха в Сибир. Дълги седмици във вагони без прозорци, без храна и вода. Много от тях загинаха по пътя. Тяхното престъпление - свободолюбиви литовци. Това беше първата вълна от много. Стотици хиляди бяха депортирани. Всяко пето литовско семейство пострада под руска окупация. Семейства разкъсани, животи заличени. Майка ми е родена в сибирски казарми. Първата ѝ приятелка от детството - украинско момиченце, се роди в съседната стая с украинските депортирани. Тяхното престъпление е същото - свободолюбива нация. Русия е като вечна чума. Само заедно можем да се борим. Свободата никога не е безплатна. Ще я защитим. В #Литва 🇱🇹, #Украйна 🇺🇦 и отвъд. #НикогаНеЗабравяй #Юни14