Свидетелства от Белене (част III) : „Едно момче било разстреляно само заради откъснат домат.“ „Белене-островът на забравените“ е една от първите книги-свидетелства на зверствата в българските комунистически концлагери, издадена в чужбина. Нейният автор – Недялко Гешев, земеделец, е осъден на 8 години затвор, заради участие в брожение на части от българската армия срещу насилствената колективизация и конфискация на земите на стотици селски стопани. След близо 4 години страдания и битка за оцеляване, през 1956 Гешев успява да избяга в Гърция. Представяме ви малка част от неговите спомени от лагера на терора в Белене. „На сточна гара ни прехвърлиха по 60 човека на вагон. Усетихме, че се движим в западна посока... Отвсякъде изнасяха припаднали от задухата затворници. Петнадесет часа без да отидем по голяма нужда, същински ад!..Нямаше съмнение, че крайната цел беше Белене.“ (стр.24) „СКОТСКО СЪЩЕСТВУВАНЕ! 500 души в сламена кошара, дълга 40 метра и широка 6 метра. Вместо прозорци – малки отвори с дървени решетки, от двете страни на коридора нарове на етажи. Мрак, студ. Дори през деня трудно намирахме леглата си. Не можеше да се диша, особено през нощта. Мъждукащите фенерчета ги вкараха само когато ни четяха пропагандни лекции. През зимата снегът навяваше направо пред решетките. Наровете бъкаха от дървеници, а комарите ни шареха най-безмислостно.“ (стр.26) „В Трети обект властвуваха младши лейтенант Борис Митев и неговият помощник Йонко Йонков. Те били истинска чума за затворниците. Митев, незавършил и гимназия, намерил служба в Държавна сигурност и се проявил като много изобретателен в наказанията...Издевателствата на тези двамата над лагеристите от Трети обект нямаха граници. Държаха затворниците да работят до 12 часа през нощта, ако не си изкарат нормата, хвърляли ги в карцера. Карцерите приличали на стаи за инквизиции. Около стените вътре била опъната бодлива тел, а на пода плисвали вода, за да не може никой да се опре или да седне. Отначалото им завиждахме, че отиваха на работа в зеленчуковата градина, после, когато се завръщаха при нас, узнавахме за тормоза там и се ужасявахме. Едно момче било застреляно само заради един откъснат домат“ (стр.42-43) „Охраната хабеше куршумите си за най-дребните „провинения“ от страна на лагеристите. През лятото бяха убити двама овчари край оборите без никаква причина, през ноември същата година едно момче от турски произход, беше застреляно, защото се беше отделило от бригадата да си вземе една царевица. За такива престъпления не се търсеше отговорност от извършителя-надзирател, той беше повишен за проявена „бдителност“. “На следващата вечер се намерих отново пред цялата сган в кабинета на Китов...Като ме „обработиха“ добре, накараха ме да изтрия локвата от кръв. Отново ме съблякоха по долни дрехи, въпреки че упорствувах....Нямах сили да викам, не можех и да плача. После един рязък удар в областта на левия бъбрек – и тишина, тъмнина...Беше ми студено, усещах болки по цялото тяло, опитах се да се повдигна на лакти, но напразно. В килията без прозорец беше тъмно. Опитах още веднъж да се надигна, но ми се зави свят. Търкулих се и напипах нещо меко. Бяха дрехите ми. Облякох се. На сутрина пристигнаха няколко милиционери и останаха изненадани, че съм жив и облечен“. (стр.67) „Борис Митев бързаше да изпробва новите карцери. През лятото в тези „змиярници“ стояхме само по гащета, а през зимата – с одеала на гърба. По това време се разболя едно момче и почина от липса на медицинска помощ. Друго го биха до смърт, понеже нагрубило някой си надзирател. След боя не можеше да стои прав, губеше равновесие и така си отиде. Разболяха се и от менингит, постъпиха в лечебницата, но не на всеки беше писано да оцелее. Наказаните от пролетта, които гниеха на влагата, бяха в много тежко здравословно състояние. Страдаха от белодробни заболявания, от възпаление на бъбреците, от стомашно-чревни инфекции. (стр. 87)