Yordan Terziev: “Агонията на империите: как Русия губи последната си колониална война Приятели, препоръчвам на всички да прочетете речта на генерал Валерий Залужни на форума на Royal United Services Institute (RUSI) (пълният текст в превод на руски е приложен по-долу). Това е уникален исторически документ – основа за бъдещите военни доктрини. А ето и моят коментар: Под сухия трясък на горящи танкове от 50-те години на ХХ век и почти незабележимото бръмчене на дронове в украинското небе тихо умира не просто поредната военна доктрина. Изчезва цяла историческа епоха – ерата на стоманата, численото превъзходство и тоталната мобилизация, когато „пушечното месо“ и безкрайните колони от техника решаваха съдбите на империите. Но XXI век е безпощаден към рудиментите на миналото: в новото столетие побеждава не този, който хвърля повече хора в атака, а този, който залага на технологии, интелект и прецизност. Русия, този пречупен „колос на глинени крака“, упорито демонстрира: количеството без качество вече не е сила, а анахронизъм. В съвременната война, където смъртта идва от небето с прецизен удар на ново поколение дрон с изкуствен интелект, вече няма значение колко хора ще хвърлиш в боя – те ще загинат, преди дори да стигнат до противника, защото дроновете винаги ще са повече. Тактиката се промени. Логиката на войната е пренаписана. А Русия, все още мислеща в категориите на ХХ век, изостава все повече. Статистиката не са просто цифри. Те са диагноза. Кремълските генерали все още бленуват за „безкрайни човешки ресурси“, сякаш Русия е неизчерпаем източник на жива сила. Но зад официалната статистика от 20 милиона мъже в призивна възраст се крие демографска фикция. Това число би било внушително през 1941 г. Но днес? Четвърт от тях вече са мобилизирани и на фронта. Всеки трети е признат за негоден от военните комисии. Още един милион се крие под статута „от особено значение“, а много просто имат регистрация, но реално са напуснали страната или се укриват от мобилизацията. Цифрите се разсейват като дим. И възниква тревожният въпрос: кого ще хвърли режимът на Путин в утрешната месомелачка? Пенсионери с високо кръвно? Ученици? Цената на тази архаична стратегия е ужасяваща. 400 хиляди убити и ранени за година. И то за територия от 3000 квадратни километра. Така изглежда „величието“ по путински: кръв, загуби и безсмислие, разлагащи се в украинската чернозем. Когато финансовият министър Антон Силуанов промърморва от трибуната „трябва да сме по-скромни в желанията си“ – това не е икономическа стратегия. Това е завоалирана агония. Русия фактически живее в условията на военен комунизъм, където военните разходи (официално 10 трилиона, реално 15–20 трилиона) поглъщат последните ресурси. Социалните, научните и всички останали невоенни програми са орязани. Регионите не получават нищо от бюджета. Всичко отива за войната. Региони като Самара и Ямал вече намаляват или напълно отказват да изплащат обещаните пари за подписване на договор с министерството на отбраната. Дори обещанията на централната власт „всичко ще бъде компенсирано“ днес звучат като подигравка — никой вече не вярва в гаранциите на Москва. Главният производител на оръжия и боеприпаси — Ростех — демонстрира официална рентабилност от жалките 2%. В действителност тези 2% идват от банкови операции, а военното производство вече е на загуба. Танковете са от 50-те години, половината от снарядите идват от Северна Корея. Централната банка е принудена да държи гигантска основна лихва от 19,5 – 21% в опит да овладее хиперинфлацията. Санкциите отрязаха достъпа до 70% от критичните технологии. Империята, която се хвалеше с „модернизация“, воюва с музейни експонати. „Бронята е мъртва от 1915 година“, каза генерал Валерий Залужни в речта си на форума RUSI. Думите му се превърнаха в епитафия на танковата епоха. • Небето над фронта стана враждебно. • Зоната на унищожение от 10–15 километра превръща всяка техника в мишена. • Дори самотен войник вече е обект на лов. Русия продължава да разчита на жуковската стратегия — „създаване на значително превъзходство в жива сила и техника“, като шаман, който бие по тъпана. Но магията не действа. Стратегиите, основаващи се на „маса“, се разпадат пред рояците от евтини, но смъртоносни дронове. Украйна за две години извърши индустриален скок. От 7 довоенни компании за дронове вече има мрежа от 500. Производството достигна 4 милиона дрона годишно — и това е само началото. Скоро ще видим на бойното поле десетки милиони украински дронове. Украинските морски дронове прогониха Черноморския флот в абхазките заливи. А въздушните — ежедневно пренаписват логиката на битката. На този фон „Герань-2“, иранските изделия с руски печат, способни само да тероризират мирно население, изглеждат като пирони срещу лазери. Дори НАТО е изправено пред технологично закъснение. Войната, която води Украйна, е война на бъдещето. А западната военна мисъл все още живее в миналия век. Русия губи. На всички фронтове. • Демографски — мобилизацията вече не може да се ускори. • Икономически — бюджетът се разпада, регионите рухват, икономическата криза стана необратима. • Технологично — пропастта само се разширява, изоставането расте експоненциално и няма ресурси да бъде компенсирано. Смъртта на империята е въпрос не на идеология, а на време. 2025 или 2026 г. — това е финалната права. Историята е неумолима. И когато затвори тази глава, върху прашната корица на позорната история на руската колониална империя ще останат думите на същия този Залужни: „Русия загуби. Въпросът е само в цената на поражението й.“ Империята е мъртва. Останала е само нейната сянка, вкопчена в митовете за „великото минало“, докато Украйна пише бъдещето.”