Какво точно има предвид Копейкин и неговите зомбирани идиоти от Възраждане, когато се заканват че "съдбатата антибългарския елит през 2025 г. ще бъде същата като на антибългарския елит през 1944 г."? През 1944 г пачаврите на Москва избиват без съд и присъда хиляди българи, а телата им обикновено за захвърляни в дерета и гори, за да ги изядат кучета и диви животни. Ще дам за пример 2 истории от тези времена. На 2 срещу 3 ноември 1944 г. внучката на Баба Тонка – Тонка Просеничкова – и съпругът й, директорът на Мъжката гимназия "Княз Борис Първи" в Русе Нико Просеничков, са застреляни, според най-широко разпространената версия, с десетки русенски граждани на полянката в местността Балюв дол между селата Щръклево и Нисово. Техните останки също са изядени от кучета. От преживения ужас дъщерята на Просеничкови Милкана заболяла от менингит и след кратко боледуване умира на 1 февруари 1945 г. Другата им дъщеря - Лиляна, още ученичка в Девическата гимназия, носеща името на прабаба й Тонка, е изпратена в концлагер. На 2 ноември е убит шефа на пожарната в Дупница Никола Галев. Тялото му е намерено дни по-късно от баща му в плитък масов гроб край село Върба, Радомирско. В рамките на три години си заминават бащата на Никола, майка му, чичо му, съпругата му. Двете му дъщери Николина и Катерина остават сираци, при това до края на живота си носят бремето на деца на "враг на народа". Посмъртно незаконият "Народен съд" ОПРАВДАВА Никола Галев, но убиеца му Иван Кленовски, почернил Радомирско в кръв, не е преследван от закона. Той се издига и става отговорен другар в София. Посмъртно обаче е осъден от "Народния съд" Нико Просеничков, за някакви статии които писал. Имуществото му е конфискувано. За неговата съпруга Милана - нищо. Тя е просто убита. Впрочем заграбване на имуществото е всъщност мотива за много от тези присъди. Подобни истории има из цялата страна. По различни преценки на изследователи между 8.9 до декември 1944 са избити без съд и присъда между 7000 и 35 000 българи. Сред тях има кметове, офицери, полицаи, свещеници, учители, обущари, земеделци, всякакви. Фактът, че вече 36 години след дворцовия преврат от ноември 1989 г. няма сериозно изследване на държавните институции по темата за терора от края на 1944 е достатъчно показателен за какъв "Преход" всъщност става дума. А в учебниците и медиите едва се покрадва информация за най-черния период в историята на българския народ. Всичко това, разбира се, е целенасочено. Насаденото масово невежество е благоприятната почва, върку която израстват новите кандидат убийци като Копейкин и неговата озверяла от лъжи и пропаганда сган. Те без съмнение са готови, ако един ден вземат властта да убиват и да хранят кучетата с телата на онези, които не се кланят на сатанинската Московия. А после да им заграбят имуществото и да пратят децата им концлагери. Трябва да си даваме ясна сметка за това.