Даниел Пангев, 13.01.2024: Да си пожелаем един ден да имаме трибуна и в медията, която се издържа с нашите данъци. Искам да кажа няколко думи за Цецо, защото се познаваме повече от 10 години. Това беше наистина един голям българин и голям човек. Аз си спомням как се запознахме с Цветан Томчев в едно телевизионно студио, в което аз говорех за моите пътувания до българските места и за гроба на цар Самуил. И Цецо, който беше закъснял може би около 20-30 мин, влетя буквално по средата на предаването и тогава се запознахмес него. Искам да ви кажа няколко неща за Цветан, които сигурен съм, че повечето от вас не знаят. Това е човекът, който направи филм за гражданската война в Беломорска Македония и Одринска Тракия и за прогонените български бежанци, за които българската държава за 60 години не обели и една дума. Това го знам от покойната народна певица Любка Рондова, която казваше „Ние идвахме и казвахме „България, ти ни освбоди“. Тръгнаха по цяла Европа, стигнаха до Узбекистан и българската държава не каза една дума за нас, българските бежанци, които пеехме песните на братя Миладинови." Цветан Томчев беше журналистът, който направи филм за тези хора, за българската памет. Това, което трябва да го правят българските обществени медии, една от които - БНР, стои тук отпред и дава трибуна не на свободното слово, а на пропагандата. Второто нещо, което искам да кажа за Цветан Томчев: когато българската желязна църква „Св. Стефан“ в Истанбул, беше възстановена, реконструирана, когато беше тържествено открита в присъствието на тогавашния министър-председател Борисов и онзи диктатор в Истанбул падишаха, след може би година и половина, при големите наводнения, църквата се наводни. Иконите бяха половин метър във вода и тогава председателят на екзархистката фондация, която стопанисва тези имоти, ми се обади. С него се познавам, защото те ме развеждаха из българските места, така както някога са развеждали покойния наш професор Николай Генчев. Христо Копанов от Истанбул ми се обади и каза: „Приятелче помагай, църквата пропада, църквата се наводни.“ След 20 минути аз писах на Цветан Томчев и след един час на първа страница на вестника, в който той работеше, заглавието беше: “Св. Стефан“ се наводни, нашият читател ни информира“. На следващия ден Генералният консул на България от Одрин вече пътуваше към Истанбул. И след 2 дни моят приятел ми се обади от Истанбул и ми каза: „Господ здраве да ви дава! Спасихме църквата!“. Спасихме я благодарение на Цветан Томчев.