@Venci Micoff: Някога бях на оня протест, в който запалиха партийния дом… Тогава отнесох полицейска палка, но станах свидетел на нещо наистина странно - помня, че уж “подпалвачите” бяха долу, а пламна първо да кажем четвъртия етаж. После вътре започнаха да влизат някакви странни хора и да излзат - кой с видео плеър, кой с луканка. В резултат комунистите казаха, че там, в тоя огън, изгорели архивите и за това вече не можем да разкрием ченгетата… Защо ви разказвам това? Заради случката днес на Раковска. Когато нещо пламне, друго изчезва заради него. В случая изчезва последната надежда за експертност, за дебат, за смислен разговор. Сега ще кажа нещо скандално. Аз съм против референдумите. Смятам, че референдум се прави сред образовани хора. У нас хората не са образовани. Те жънат плодовете на 30 години чалга, мутри, зле измислена образователна система, турски сапунки, талончета за търкане, евтин алкохол и пропаганда. Хора, които сами си прецѐнят и вярват на врачки повече, отколкото на медицина и наука не могат да решават бъдещето на страната си. За мен е време не просто за преосмисляне на стратегията за издигане на родния интелект. Време е за нещо повече - за образователен ценз при упражняване на граждански права. Последно - политиците имаха една единствена задача. Да обяснят за това евро. Ама експертно. Не емоционално, а експертно. И не в София, а в малките населени места, в селата, в махалите. Те не го направиха. Те се биеха - къде с думи, къде с плюнки. В резултат тая история свърши с интифада…с яйца. Вероятно внос от гадния ЕС… Ако спешно не се шибнем сами в главите, няма да стане. И ключът е в образованието и в културата. И в превръщането на политиката от бойно поле в място за експертност и стратегическо действие…