#хибриднатаВойна От 2018 г. нигерийският журналист Филип Обаджи-младши, който отразява дейността на ЧВК "Вагнер" в Африка. През този период той е отразявал преврати и нарушения на човешките права, наскоро е бил отвлечен и измъчван, докато е отразявал дейността на тази частна руска армия. Интервюто на Обаджи-младши, демонстрира и още един факт - тясната обвързаност на ЧВК "Вагнер" с хибридните и конвенционалните военни операции на Москва в чужбина, в случая в Африка. В крайна сметка, Пригожин, основателят на ЧВК "Вагнер" е и главен архитект на московската хибридна война в международното информационно пространство чрез създадените от него тролски ферми в Петербург преди повече от десетилетие: Изводи от разследването на ЧВК "Вагнер" в Африка от Патрик Егву, Институт "Ройтерс", 10 септември 2024 г. Групата "Вагнер", която от години има силно присъствие в Африка, е основана от Евгений Пригожин, приближен на руския президент Владимир Путин. Пригожин загива в самолетна катастрофа през август 2023 г., два месеца след като оглавява бунт срещу Путин и предприема настъпление към Москва със свои наемници от Източна Украйна. Чрез отразяване на дейността на "Вагнер" Обаджи печели няколко журналистически награди, включително Международната награда за журналист на годината на One World Media Awards през 2023 г. и Международната награда Jaime Brunet през 2022 г., присъждана от Наварския обществен Университет в Испания. В това интервю той разказва за работата си и за предизвикателствата, с които се е сблъскал, докато е писал репортажите си за всяващата страх военна компания. Институт “Ройтерс”: Как започнахте да отразявате дейността на група “Вагнер”? Филип Обаджи младши: От 2015 г. съм кореспондент на свободна практика в Daily Beast и отразявам въпроси, свързани с борбата с бунтовниците и конфликтите в Западна и Централна Африка. През 2018 г. се случи нещо. Трима руски журналисти пътуваха до Централноафриканската република, за да разследват дейността на група "Вагнер", която по това време тъкмо беше започнала да действа в страната. Някъде в централните части на страната те бяха убити. Никой не беше подведен под отговорност за смъртта им. Тогавашният ми редактор Кристофър Дики ми каза да се опитам да хвърля светлина върху случая. Така че работих в тясно сътрудничество с руския кореспондент на Daily Beast Анна Немцова (не е роднина на Борис Немцов, бел) и успяхме да изпратим редакационен материал за това как точно са били убити журналистите и за последните им часове. Това събуди интереса ми да разследвам много по-задълбочено по каква причина "Вагнер" са се озовали в страната. Чувствах се отговорен пред тези трима убити журналисти. Така възникна интересът ми към репортажите и разследването на руската група "Вагнер". Институт “Ройтерс: Какво е от интерес за Вас в отразяването на дейността на "Вагнер"? Ф.О. младши: Първоначално се интересувах най-вече от нарушенията на човешките права, извършени от "Вагнер". Но е много трудно да се говори за правата на човека, без да се разглеждат други обстоятелства, които понякога са преплетени. Например това, че "Вагнер” е провела много информационни кампании. И то не само в Централноафриканската република, а и в Мали. Започнах с разследване на нарушения на правата на човека, но сега виждам връзка между това и проблемите, свързани с дезинформацията и политическата нестабилност. Институт “Ройтерс: Какъв е опитът ви в отразяването на “Вагнер”? Ф.О. младши: Беше изключително трудно. Хората не разбират колко трудно е да се пътува дори до Банги, столицата на Централноафриканската република. Някои от моите познати във "Вагнер" ми казаха, че може да съм изложен на риск, защото се познавам с някои от местните, вербувани от групата. Групата разполага с наемници, които е наела от Русия, Сирия и Беларус, наред с други държави. Но те набират и местни хора сред бившите бунтовници, които са решили, че не искат да се бият срещу правителството. Срещнах се няколко от местните бивши бунтовници в Камерун и те ми казаха, че са получили заповед да ме арестуват или дори да ме убият. Това правеше много трудно пътуването ми в Централноафриканската република, освен ако не пътувам инкогнито или използвам друга тактика. Вторият проблем са огромният брой онлайн нападки срещу мен. Ако отидете на някои акаунти в социалните мрежи като X (бивш Twitter) и Facebook, ще видите, че определени хора говорят какви ли не негативни неща за мен. От някои акаунти ме обвиняват, че съм агент на Запада, а други казват, че мразя държавата. Веднъж получих имейл от трафикант на хора, свързан с ЧВК "Вагнер", и той изрично ми каза, че ще ме накара да замълча, ако продължа работата си. Другото предизвикателство е, че хората се страхуват да говорят. Източниците ви в страната се страхуват да говорят дори анонимно, защото се опасяват, че могат да станат мишена на руснаците. Дори съюзническите въоръжени сили на Централната република често е много трудно да бъдат убедени. Трябва да ги убеждавате и да им давате гаранции. Ако трябваше да провеждате разследване в мирна държава, щеше да е много по-лесно. Но в страна като Централноафриканската република или Мали трябва да положиш пет пъти повече усилия, отколкото другаде, защото намирането на човек, който да е готов да говори, е много трудно. "Проучвам какво се е случило с ЧВК "Вагнер" или какво се случва с руските операции в Африка след смъртта на Евгений Пригожин". — Филип Обаджи-младши Институт “Ройтерс: Ще ми разкажете ли за някои от материалите, които сте писали за “Вагнер” и които представляваха най-голямото предизвикателство? Ф.О. младши: Написах статия за три момичета, за които във Facebook се появи реклама от човек, който беше готов да ги продаде на всеки, който би искал да ги вземе като прислужници. Открих, че тези три момичета живеят в бежански лагер в щата Крос Ривър в Южна Нигерия. Всъщност те бяха бежанки от Камерун, избягали от конфликтите между англоговорящите и правителствените сили в Западен Камерун. Докато били в бежанския лагер, те срещнали един човек, който ги измамил и им казал, че иска да им предложи работа някъде. Намерил начин да ги снима, след което ги споделил във Facebook. Едната от тях била продадена на друг трафикант, който накрая я продал на наемен убиец от "Вагнер”, който я изнасилвал, след това тя забременяла от него, а след това я изоставил. Проследих пътуването на това момиче от Нигерия до граничната общност в Централноафриканската република. Така че ми се наложи да пътувам през много опасни райони в Западен Камерун и други региони. Имаше момент, в който въоръжени мъже бяха насочили оръжия към мен и ме държаха като заложник в продължение на часове, преди да ме освободят. И тогава дори в общността, в която се намирах, граничната общност между Камерун и Централноафриканската република, хората си мислеха, че съм някакъв шпионин. Това беше най-опасният репортаж, който съм правил. Институт “Ройтерс: Неотдавна спечелихте стипендия на Международния център за журналисти (ICFJ), за да направите повече репортажи за ЧВК "Вагнер". Докъде стигнахте с разследването си? Ф.О. младши: От Международния център за журналисти ми предложиха стипендията за репортери "Jim Hoge". Това е възможност за журналисти, които се стремят да проследят най-важните истории в световен мащаб - от конфликти до климатични промени. Бях един от тримата души, спечелили стипендията, и се фокусирах върху отразяване на дейността на група "Вагнер", особено след смъртта на нейния основател Евгений Пригожин. В момента "Вагнер" не взема много участие, но руските операции все още продължават в Африка. Така че правя проучване за това какво се е случило с "Вагнер" или какво се случва с руските операции в Африка след смъртта на Евгений Пригожин. Институт “Ройтерс: Какви съвети бихте дали на журналистите, които също искат да отразяват дейността на ЧВК "Вагнер"? Ф.О. младши: На първо място, те трябва да са подготвени не само физически, но и психически, защото в някакъв момент ще се сблъскат с препятствия. Разследването на група "Вагнер" не е лесно. Някои хора са загивали по време на работата си, а други са правили опити и са били арестувани. Така че те трябва да са подготвени психически. Не вярвам, че журналистите трябва да се захващат с най-опасните разследвания. Ако се захванеш с тези разследвания, можеш да намериш смъртта си, а тогава няма да можеш да разкажеш историята, над която работиш. Създавайте контакти, защото това е много важно. Опитайте се да изградите контакти навсякъде в мисиите на ООН в Централна Африка, но също така и сред правителствени служители и военни, защото едно от нещата, които ми помогнаха да отразявам събитията в Централноафриканската република, са контактите, които успях да изградя с течение на времето. В повечето случаи не ми се налага да ходя в страните, където действа "Вагнер", за да мога да напиша статията. Мога просто да се обадя по телефона и да получа определена информация от разстояние. Това е зона със силно ограничен достъп и е опасно да се навлиза в нея. Ако искате да направите репортаж за "Вагнер", изградете контакти, разсъждавайте трезво и просто направете каквото можете, за да напишете своя репортаж. Винаги съм градил кариерата си върху търсенето и отразяването на истината без страх. Знам, че този начин на отразяване е опасен. Но чувствам, че нося отговорност не само към новинарската организация, за която работя, но и към многото хора, които са станали жертва на агресията и насилието на "Вагнер". Затова ще продължа да правя всичко по силите си.