Молех се да е жестока шега ... в съня си тази нощ е починал Tsvetan Tomchev. Цветан беше една от най-ярките личности, които познавах. Изключително талантлив фотограф, негова е снимката от милионния протест 1990-а, една от най-ярките емблеми на смутното време, в което още живеем. Изключително талантлив и плодовит творец с международно признание. Освен ежедневната си работа като фотожурналист, той издава няколко книги, документални филма, основава фондация "БГ Прес Фото", носител на наградата "Черноризец храбър" и много други. Тази година завърши и научноизследователската си дисертаця "Фотография и пропаганда в българската преса в периода 1919-1944", получила изключително високо признание от световното светило на фотографията проф. Кенет Корбе. Разказвал ми е, че е плакал, гледайки фотографиите на България от онова време, давайки си сметка какво сме загубили като народ след 1944-а. Цветан беше голям български патриот. С няколко документални филма и материали, той осветли за съдбата на българите в Албания, Косово, Северна Гърция, Волжка България. Има неоспорим принос за признаването правата на българското малцинство в Албания. Познавах го едва от няколко месеца покрай ежеседмичните протести, които той организира пред БНР срещу московският пропагандист Волгин. Той начена проучване за Терора след Девети, събиране свидетелства на очевидци и издирване местата на масовите гробове на избитите без съд и присъда от кремълските слуги. Помагах му в това начинание, което ми даде възможност да се запозная по-добре с него и мога да кажа, че не познавам по-светла, по-чиста и по-дейна личност от него. Винаги усмихнат и ведър. Иска ми се да имам поне частица от неговия ентусиазъм, хъс и решителност. Но в последните си дни той беше и огорчен. Като много други талантливи журналисти и работещи в българските медии, той се чувстваше употребен, използван и непризнат. Ако медийната среда у нас беше по-нормална Цветан нямаше да се чувства така. У нас все още преобладават собственици на медии, които използват таланта и уменията на мнозина, след това ги захвърлят като непотребни. В същото време гръмогласни московски талибани като Пешо от БНР раздират необезпокоявани българското общество със своите цинични лъжи и манипулации от десетилетия. Заради своята обществена дейност и преди всичко заради протестите пред БНР срещу Волгин, Цветан стана обект на заплахи за саморазправа и доксинг атаки от активисти на московската партия "Възражане". Той беше силно обезпокоен. Без никакво съмнение, тези тревоги допринесоха за неговата преждевременна кончина. Това аз лично никога няма да простя. Ще направя всичко възможно поне частица от неговото дело - за осветляване на Терора след Девети и почитане паметта на избитите невинни да остане жива, в памет на Цветан Томчев, един велик българин, един светъл човек, една нова звезда на нашия мрачен небосклон, която никога няма да загасне в нашите сърца докато сме живи. Мир на праха му. FB страница: https://www.facebook.com/osvobojdenie2023/ YouTube канал: https://www.youtube.com/channel/UCBpyH67SdfMkxu3KGcozdjw