Разстрел на 26 години заради счупена ваза на гроба на Людмила Живкова

"Това е единствената снимка на Тодор Дечев, която успях да намеря. На 26 годишна възраст, осъден на смърт през 1986 г. и незабавно разстрелян. Провинението - счупил мраморната ваза на гроба на Людмила Живкова и се опитал да повреди металния барелеф, но не успял. Из показанията му по делото: “Роден съм през 1960 г. в с. Караманово, Русенско. Помня, че като малък все ходехме с майка ми и баща ми из цяла България да търсим жилище и работа. Живеехме в дупки. В Челопечене, в Бухово, в Ботунец. Най-накрая отидохме в Кремиковци, гордостта на социализма, заради жителство и работа, разбира се. Още от малък голямата ми мечта беше да имам собствено жилище и да виждам слънце. Имах силното желание да се уча. Всяка сутрин отивах от Ботунец до София. Аз вярвах в комунизма, вярвах, че ще преобрази хората, но това беше едно от моите разочарования. Аз видях как живеят хората в София и как се мъчим ние, като животни, като черни роби. Започнах постепенно да разбирам, че трябва да има промяна, трябва нещо да стане. Така повече не може да се живее. Трябва, трябва нещо да се направи, за да се смени тази система. Всички комунисти са мошеници с тлъсти и оядени шкембета и въобще не се интересуват от съдбата на хората. Смятат ги за роби, а пък и хората толкова търпят, че просто да им се чудиш…” Из личния му дневник: "Остарях твърде млад. Всичко загуби смисъл. Не вярвам в никой и в нищо... Всичко е лъжа и измама. Как искам да съм дете, вярващо в живота, в прогреса, в държавата, във всичко. Кажи какво да направя, о, природо! Положението ми е безизходно. Не умирам от глад, а така страшно ме боли тук, отвътре, не издържам повече. Аз се чувствам роб на човеците, наречени "комунисти", с провиснали шкембенца, но с авторитетни муцуни. Това са един вид мошеници, дупедавци, пед...сти, които не заслужават нищо друго освен огън, бавна, изгаряща смърт...". Присъдата е произнесена от съдията от Наказателна колегия на СГС Димитър Попов, впоследствие служебен премиер на България. Изпълнена е скоротечно без да може Тодор Дечев да види новороденото си дете от съпругата му Цветанка. Е, говеда, искате ли си социализма ?! " Георги Георгиев