ned .co във Фейсбук (връзка към публикацията в коментар): Обичам си приятелите, но някои от тях все още си тъгуват за тогава, и четкат подметките на Путин. Тогава……А сега? Често напоследък попадам на изяви и споделки от фенове на социализма у нас с разни въпроси от типа на – помните ли, че имахме собствени жилища, имаше индустрия, работа за всички, хладилниците…. И ме досърбя и аз да задам някои въпросчета. Към всички нас. Помним ли първите мрачни и тъмни години на геноцид, срещу народа ни, глад, арести, страх? Аз помня. И връстниците ми помнят, но не си го припомнят. Помним ли, Москвича, за който чакахме 15 и повече години, за който събирахме пари от мама, тати, баби и дядовци? Помним ли панелката, за която събирахме лихвоточки 25 и повече години и изплащахме още 30 години? За да си построиш жилище, колко години обикаляхме край Топливо, дали са "пуснали" тухли, цимент, керемиди.....връзки за....всичко. ,И как носехме бутилки, бухчи за отговорни лица, за доктора… Опашките по магазините за бира, кокакола, хубав колбас? Помним ли призивите за икономии – "грам стотинка сантиметър"? А помним ли как се изхранвахме – със самозадоволяване? А помним ли как се самозадоволявахме? За това самозадоволяване бих могъл да кажа доста, но къде време за всичко. То си беше държавна политика – самозадоволяването. Партията-държава не можеше да задоволява населението си с основни храни и продоволствие, затова поощряваше самозадоволяването. Декарче за лично ползване, ама не само за лично. Част от зеленчука отиваше на сергията в града за самозадоволяване и на градското население. В селския двор нямаше райграс-всяка педя земя задоволява дефицитите на държавното планово стопанство. Селски двор нямаше без животни. Яйца, млеко, месо –за вкъщи, но и за Родопа – за държавата. Днес в селския двор има райграс, цветя и декоративни дървета. Е, и някой корен зеленчук има, разбира се. Кражби повсеместни, защото собствеността беше всенародна? "Собственик е държавата, стопанин е работникът" Помним ли? А петилетките 5 за 4, за три? Пуснали са…./ тук може да изброим всичко – маслини, колбаси, ---поне още хиляда стоки, пускани по …който свари?/ Това помним ли? Думата е за дефицитите. За дефицитите могат да се изпишат страници, страници. Дефицити – въпреки самозадоволяването. Какво би било без самозадоволяването? Помним ли Великия братски Съветски съюз, който управляваше страната ни чрез свои клакьори: Димитров, Червенков, Живков, Луканов и Танкиста, които дообрулиха страната ни и построиха едно "Недоразвито общество" и го превърнаха в едно "Недоносче" Помним ли, границите как се минаваха навън? – през куршум! Чужда страна видяхме ли? И още и още неосъществими и неосъществени мечти! Ка-Пе-Ес-Ес - Бе-Ка Пе! А помните ли 24.2.22, когато една огромна, тежко въоръжена армия нахлу в съседна пет пъти по-малка държава и вече 4 години убива и руши? За това ли тъгуваме? С това ли храним носталгията си? Помним, че сме имали собствен дом и не сме се заключвали. Вероятно помним и пълните хладилници и почивките на море и планина. И помним с какво пълни бяха хладилниците. И опашките, за да заредиш хладилника Мраз, когато имаш късмет. За тези времена големият Радой Ралин каза: Все е имало нямане, ама такова нямане не е имало. Тези въпроси поставям тук повече за възрастните носталгици и още повече за младите, които не помнят и не знаят, та да потърсят отговори, но не в тези жълти парцали, дето обичат да четат, , че и да споделят. Не. Не съм фен на днешното управление. То е слабо, несигурно, неспособно на силни решения, то се задъхва от зависимости. От вътрешни и външни фактори. Неспособно за реформи. Това управление няма способности да наложи в страната ни истинска Европейска политика и посока. Но такива управления си избираме ние – с гласовете си, или с негласуване. Но въпреки това! Днес живеем ОСЕМ пъти по-добре! И сме свободни от всички тогавашни НЕсвободи.