Атентатът в катедралата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г. е най-кървавият терористичен акт в историята на България. Той е организиран от съветските служби чрез БКП, като част от опита за сваляне на правителството и разпалване на гражданска война.
След разгрома на Септемврийския метеж от 1923 г (също организиран с пари и оръжия от Москва), БКП преминава в нелегалност. Опитът за нов въоръжен метеж е осуетен, след провала на контрабандната доставка на 10 хиляди пушки, 200 картечници и муниции за тях от Севастопол, предназначени за болшевишките банди в България.
Тогава командваната от Москва БКП решава да ликвидира с един удар политическото и военно ръководство на страната, за да тласне България към гражданска война по примера на тази в Русия, която болшевиките печелят с чудовищен терор и масови убийства.
Какво са готвили Москва и нейните слуги на българския народ, става ясно от думите на един от организаторите на клането - Иван Минков, който великодушно добавя към взрива в “Св. Неделя” шише със сярна киселина за доубиване на ранените. Той казва, че на жертвите не трябва да се обръща внимание, защото в революцията ще победи онзи, който не спазва никакви правила на хуманност и други буржоазни дивотии.
Терористите на Москва убиват ген. Константин Георгиев, така че на неговото погребение да им се отдаде възможност да извършат зловещия атентат.
Два дни по-късно на 16 април, Велики четвъртък в катедралата се събират стотици хора. Там са министри, депутати, офицери, граждани и техните семейства, когато около 15:20 избухва 25-килограмовата бомба, заложена в купола.
Куполът и стените рухват върху стотици хора. Трагедията е огромна.
Пожарният командир Юрий Захарчук разказва: “там видях жива гробница, парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.”
В първите списъци загиналите са 135, а сред тях са 10 жени и 8 деца. Телата на други са открити дни по-късно. Десетки почиват от раните си. Общият брой на загиналите достига 215, а на ранените - 500. Това не само е най-големият терористичен акт в историята на България. Той е най-големият терористичен акт в Европа по онова време и за още почти шест десетилетия след това.
Целта на убийците обаче остава неизпълнена. Царят и правителството по чудо оцеляват. Властта се мобилизира и предотвратява плана на Москва и нейните слуги за разпалване на гражданска война в България.
Цар Борис III оцелява, защото е на погребението на свой близък, загинал в атентат с/у него в прохода Арабаконак, извършен отново от комунистически банди.
Сред загиналите обаче има много висши военни - 12 генерала, 15 полковника, 7 подполковника, 3-ма майора, 9 капитана и 3 депутата. Сред тях са герои от войните, като генерал Стефан Нерезов, генерал-лейтенант Калин Найденов, генерал Александър Давидков, генерал-майор Иван Попов и др.
Марко Фридман, един от заловените и осъдени извършители признава как е била финансирана “партията на работниците и селяните”: “заплата получавах от Коста Янков. Той ми даваше парични суми, които вписвах и след това раздавах на лица, които посочваше. Веднъж Янков ми даде 100 хил. лева, друг път ми даде 1300 долара (175 000 лв. тогавашни и около 36 000 лв днешни ). Зная, че се получаваха субсидии от Москва...”
------------
За направата на това видео са използвани кадри от
Филма “АТЕНТАТЪТ” (1998) (документален филм за атентата в църквата "Св. Неделя").
Филма на БТВ "България, следите на терора" (2008)
To Be Publicly Executed Tinted (1925)
Фонова музика: BUMP IN THE NIGHT, soundimage.org by Eric Matyas
