Хронология на един енергиен монопол и високата цена на руското влияние у нас

📌 Лъжата за изгодната руска енергийна зависимост – хронология: 🔹 През 1999 продаваме на руската „Лукойл“ държавната рафинерия „Нефтохим“ евтино за $101 млн. с обещанието да изплатят и дълга от над $500 млн. 🔹 По-голямата част от дълговете на „Нефтохим“ обаче са опростени в годините след това. 🔹 Дълги години корумпирани управления работят за изграждането на енергиен монопол на „Лукойл“ в горивата, главно в дистрибуцията. 🔹 Контрол върху складовете: Голяма част от капацитета за съхранение на горива в страната (80%) е собственост на групата „Лукойл“, което създава бариери пред конкуренцията и вноса. 🔹 Ограничен достъп: Основен проблем за свободния пазар е, че независими търговци трудно получават достъп до данъчните складове и логистичните терминали на „Лукойл“ за съхранение на нужните им обеми горива. 🔹 Друга изкуствена бариера – поддържането на изкуствено занижени цени на пазара на едро. 🔹 Практически „Лукойл“ става монополист при вноса на горива в България. 🔹 В същото време дълги години „Лукойл“ е на загуба, не плаща данъци, понеже изнася печалбата си към дъщерната швейцарска фирма „Литаско“. 🔹 Схемата: „Литаско“ продава суровия петрол на „Лукойл“ на високи цени, а след това купува продукцията на „Лукойл“ на ниски. „Лукойл“ технически трупа дългове към дъщерната „Литаско“ и загуби, благодарение на които не плаща данъци. 🔹 През 2011 България дава за 35 години на „Лукойл“ пристанище „Росенец“ за смешните 860 000 евро годишно. Това става при правителството на Бойко Борисов. Неговата фирма „Ипон“ дълги години преди това осъществява мащабни договори за сигурност на обекти на „Лукойл“. 🔹 Нефтеното пристанище „Росенец“ е огромен петролен терминал и е единственото у нас с прилежаща инфраструктура за разтоварване, съхранение и транспорт на суров петрол към рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“. С тази концесия България губи възможността да контролира и таксува какво и колко се внася и изнася. 🔹 Бивол: „Освен това „Лукойл“ има ангажимент по концесионен договор да направи инвестиции в пристанището за 44 200 000 евро, които остават публична държавна собственост. В отговора по ЗДОИ няма данни каква част от тези инвестиции е направена до момента. Пътят към пристанището, по който вървят тежки камиони, обаче е в окаяно състояние и инвестиции в него през последните години не са правени.“ 🔹 Бивол: „След като получи концесията, „Лукойл“ инвестира в мощна ограда и охранителна техника около пристанище „Росенец“, което се намира на територията на едноименния парк. Пристанището се охранява от въоръжени гардове на руската фирма „Лукома“, чието седалище е в Москва.“ 🔹 Бивол: „Росенец беше тема на авторитетни западни медии като L’Express, Le Monde и канадската телевизия RDI, които показаха, че там практически няма представител на държавата. През 2011 г. L’Express задава въпроса кой контролира влизащите и излизащите през пристанище „Росенец“. „Лукойл“ отклонява въпроса към Гранична полиция, а от Гранична полиция твърдят, че пристанището не е от техния ресор. Митничари и гранични полицаи идват там само на повикване. На практика тази територия е отцепена от България и е под управлението на руска фирма. Миналата година главният редактор на Le Monde Жером Фенолио писа в обзорна статия за България, че Росенец е „най-стряскащият пример за руското присъствие на българска територия“.“ 🔹 През юли 2011 г. шефът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов прекратява лицензите за данъчни складове на нефтената рафинерия „Нефтохим Бургас“ и на нефтената база „Росенец“. Мярката блокира легалната дейност по продажба на горива от компанията. 🔹 Констатирано е, че измервателните уреди не отговарят на законовите изисквания за автоматично предаване на данни към митниците. Констатирано е също, че са направени байпаси, които заобикалят мерките за проследяване трафика на петролни продукти. 🔹 Танов публично обяви „Лукойл“ за „нулев данъкоплатец“ заради липсата на внесени преки данъци за предходни периоди и настояваше за пълна прозрачност при вноса на суровия петрол. 🔹 През април 2013 г. Ваньо Танов издава нова заповед за отнемане на лиценза за данъчен склад на „Лукойл България“, засягаща продуктопровода до база „Илиенци“ и шест други бази. Причината отново бе липса или заобикаляне на измервателните уреди чрез т.нар. „байпаси“. 🔹 Административният съд отменя мерките на Агенция „Митници“. 🔹 Десетилетия наред представителите на българската държава в борда на директорите на „Лукойл“ не предприемат нищо – абсолютно безгласни букви. Няма дори доклад – седят в борда и вземат тлъста заплата. 🔹 Едва при правителствата с финансов министър Асен Василев държавата предприема мерки и компанията започва да плаща данък печалба в размер на стотици милиони лева. 🔹 Но тези правителства са бързо саботирани благодарение на усилията на ИТН, ГЕРБ, ДПС и... Радев. 🔹 След това „Лукойл“ отново започва да регистрира „рекордни“ загуби. 🔹 През 2023 парламентът приема решение за отнемане на концесията на пристанище „Росенец“. Основният аргумент за предсрочното прекратяване на концесията беше привеждането на българското законодателство в съответствие със санкциите на ЕС срещу Русия заради войната в Украйна. Вносители бяха ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. 🔹 Президентът Румен Радев атакува прекратяването на концесията пред Конституционния съд (КС). През май 2024 г. обаче КС отхвърли искането му и потвърди, че отнемането на терминала от „Лукойл“ е напълно законно и конституционно съобразно. 🔹 Нови санкции от 22 октомври 2025 г. на САЩ и ЕС блокираха достъпа на руската компания до доларовата система и я принудиха да обяви продажбата на международния си бизнес, включително рафинерията в Бургас. 🔹 На „Лукойл“ в България е направено специално изключение да оперира, обработва нефт и продава горива нормално – към момента до 29 октомври 2026 г. 🔹 Срок за продажба на активите: Последният краен срок, определен за финализиране на сделката за продажба на чуждестранните активи на „Лукойл“ (включително бизнеса в България), е 25 юли 2026 г. 🔹 През ноември 2025 правителството на Росен Желязков и мнозинството в парламента на ГЕРБ, „ДПС-Ново начало“, БСП и ИТН приемат спешни промени в законите и стъпки за назначаване на особени физически управители на рафинерията в Бургас, които „да гарантират спазването на санкциите и непрекъснатостта на работата“. Де-факто - национализация. 🔹 Юристи веднага предупреждават за почти сигурна загуба на арбитраж за 3 млрд. евро: припряната процедура дава безконтролни „свръхправомощия“ на първия особен управител (тогавашния шеф на НАП Румен Спецов) да се разпорежда и продава активи на частната компания без нейно съгласие. 🔹 Рафинерията има вътрешнофирмен заем от „Литаско“ за около 500 милиона евро. Промяната в контрола блокира плащанията, което юридически активира искания за предсрочно погасяване и постави рафинерията пред ликвидна криза. 🔹 През февруари тази година швейцарското дъщерно дружество на „Лукойл“ – „Литаско“, заплашва България с международен арбитражен иск за около 3 млрд. евро. Причината е решението на българския парламент да назначи особен управител на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ и веригата „Лукойл България“. 🔹 Парламентът приема впоследствие (през май 2026 г.) спешни поправки, за да ограничи правата на особения управител. Новите текстове предвиждат задължително съдебно обжалване на решенията на държавния/особен управител и ежемесечна отчетност пред икономическото министерство. Ако това беше направено първоначално, позицията на държавата в бъдещи съдебни спорове щеше да бъде много по-стабилна. 🔹 Правителството на Румен Радев има намерение да „наложи резерви върху 21-вия пакет санкции срещу Русия“, заявявайки, че България ще направи всичко възможно да не се стигне до арбитражно дело за милиарди. 🔹 Много висока е вероятността България да понесе политически и репутационни щети заради съпротивата срещу санкциите срещу Русия. 🔹 Експерти коментират, че рискът България да плати минимум 1 млрд. евро по исковете на „Литаско“ е съвсем реален. 📍 Заключение ⚫ В крайна сметка заключението е, че енергийната зависимост от Московията ни излиза твърде скъпо – както финансово, така и икономически, така и политически.