Съединението е победа над руските имперски амбиции

Румен Боташки решил да изтъкне, че българското Съединение отхвърля "Берлинския диктат". Определено лъжливо изказване. Диктатът е свързан с Берлин, само защото там се е състояла конференцията, на която се оформят границите на Княжество България и Източна Румелия. Берлин и Германия нямат вина за разкъсването на България. Ето какво в действителност се случва: На преговорите в Берлин юни-юли 1878 Московията идва с добре познатата си днес тактика на максимални претенции. Тя претендира не за независима България, а за голямо васално княжество под ботуша й, окупирано от нейните войски с излаз на Бяло Море, претендира за Бесарабия и за Кавказ. Замисълът да се превърне нашата страна в плацдарм за по-нататъшна експанзия на Московията към Цариград и Проливите е прозрачен, Британия и Австро-Унгария се противопоставят категорично. Петербург е наясно, че тези претенции са твърде прекомерни. Свидетелство за това е тайното Райхщатско споразумение от юли 1876 г. между Русия и Австро-Унгария. Основното и най-важно правило в него, засягащо индиректно България, е изричната клауза, че "на Балканите няма да се създаде голяма и компактна славянска държава". То доказва, че разпокъсването на българските земи е договорено преди началото на войната от 1877-1878. Ето защо Московията бързо отстъпва от максималните си претенции на зелената маса в Берлин. Но получава Бесарабия, територии в Кавказ, едно по-малко но все още васално Княжество България. Какво представлява този васалитет: ☑️ Изборът на монарх: Под прекия натиск на Петербург за първи български княз е избран германският принц Александър Батенберг, който е племенник на руската императрица. ☑️ В следващите няколко години България е на практика под управлението на Руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. ☑️ Руски генерали начело на държавата: Когато княз Батенберг суспендира Търновската конституция през 1881 г. под натиска на Петербург (Режима на пълномощията), руското влияние става директно. Руските генерали Леонид Соболев и Александър Каулбарс са назначени съответно за министър-председател и министър на вътрешните работи на България. Те управляват страната авторитарно, защитавайки изцяло интересите на Руската империя. ☑️ Въпреки че официално руска окупационна армия напуска в срок от 9 месеца, голяма част от руското военно присъствие остава в България под друга форма. Тъй като младата българска армия (Земската войска) няма собствени висши кадри, руски офицери заемат всички командни постове в нея – от военния министър и командирите на полкове до голяма част от капитанските позиции. Тези офицери формално са зачислени на българска служба, но остават лоялни на руския император. Действителното им и окончателно напускане се случва чак 6 години по-късно, през септември 1885 г. ☑️ Финансово обвързване (Окупационният дълг). По силата на чл. 22 от Берлинския договор, България е задължена да плати на Московията разходите по издръжката на руските войски по време на Временното руско управление. През юни 1883 г. е подписана специална Българо-руска финансова конвенция, с която дългът е фиксиран на 10 618 250 рубли (около 28 милиона златни лева).Този огромен за времето си дълг е използван като икономически лост за оказване на натиск върху българските правителства. И ето идва Съединението от 1885 г. То категорично доказва, че Московията никога не е имала намерение да създава независима обединена България. Защото най-големият враг на Съединението е именно Петербург. ☑️ Московията насъсква Сърбия и Османската империя да нападнат България. ☑️ Изтегля офицерите си, за да може българската армия да бъде бързо разгромена от сърбите. ☑️ Започва тотална диплопатическа война срещу обединената българска държава и поставя държавата ни в политическа изолация. ☑️ Организира преврати, атентати, мащабна хибридна война Така че - не. Съединението на България от 1885 не е отхвърляне на Берлинския диктат. А победа срещу имперските амбиции на Московията. Истина, която не е по силите на българския премиер. Който е просто една пионка на Кремъл, символ на простия факт, че нашата независимост все още не е извоювана.