Идеологическите корени на Кремъл и парадоксът на обвиненията във фашизъм

🔴 ПУТИН, ИЛИН И ДУГИН: КОГАТО ОБВИНЯВАШ ДРУГИТЕ ВЪВ ФАШИЗЪМ, А СЕ КЛАНЯШ НА ИДЕОЛОЗИ НА ФАШИЗМА Когато защитниците на Путин обявяват критиците му за „фашисти“, припомнете им кого почита самият Путин - Иван Илин, руски философ, привърженик на италианския фашизъм и в определени периоди - на нацистите. Това е един от основните акценти в разговора от предаването "Офанзива" по NovaNews (видео в коментар) с проф. Добромир Добрев, автор на книгата „Русия - двата пътя“. Книгата е посветена на противопоставянето между Николай Бердяев и Иван Илин. Разговор за свободата, преклонението пред властта и историческите корени на днешната кремълска политика. 📌 ФАШИСТЪТ ИЛИН - ПОЧИТАН ОТ ПУТИН, ПРЕВЪРНАТ В ИМЕ НА ПОЛИТИЧЕСКА ШКОЛА Във видеото се припомня как през 2005 г. останките на Илин са пренесени от Швейцария и препогребани в Донския манастир в Москва. През 2009 г. Путин плаща с лични средства за надгробния му паметник, осветен от офицера от КГБ Гундяев (прикрит като руски патриарх). Почитта има и институционално продължение: в Руския държавен хуманитарен университет в Москва е създадена Висша политическа школа, носеща името на Иван Илин. Начело на школата е маниакалният ултра шовинист Александър Дугин. Така човек, симпатизирал на фашизма, получава място в подготовката на бъдещи политически кадри. Какъв е идеалът на Илин, описан в разговора? Общество, обединено зад един силен водач. Демократичното многообразие отстъпва пред изискването всички да следват една фигура. А когато водачът вече не може да бъде сменен по демократичен път, изборите престават да бъдат действителен избор. 📌 ЗАЩО ЕВРОПА Е ПРЕДСТАВЯНА КАТО ВРАГ? В разговора проф. Добрев се позовава на анализа на американския дипломат Джордж Кенън: недоверието на руските владетели към Запада е свързано и със страха от сравнението. Сблъсъкът с по-добре уредени европейски общества изважда наяве слабостите и изостаналостта на собствената им система. Оттук идва стремежът Русия да бъде затваряна, а външният свят - представян като заплаха. Това е едно от обясненията за антагонизма: свободното сравнение застрашава властта, защото поданиците могат да видят, че съществува и друг начин на живот. Разговорът проследява и стария конфликт между западници и славянофили. Насилствената европеизация при Петър I отваря „прозорец към Европа“, но оставя дълбоко напрежение. Спорът за посоката на Русия продължава и днес. 📌 КРИТИЦИТЕ НА РУСИЯ ОБЯВЯВАТ ЗА ЛУДИ И СЪВЕТСКИТЕ „ПСИХУШКИ“ Философът Пьотр Чаадаев критикува историческия път на Русия и нейната изолация. Отговорът на царската власт е да го обяви за луд. В интервюто този случай е свързан с по-късната съветска практика на наказателната психиатрия: несъгласието с властта се превръща в „диагноза“, а психиатричната институция - в средство за репресия. Посланието е ужасяващо просто: ако не приемаш системата, проблемът трябва да е в теб. Наред с това идва и заклеймяването на неудобните като „тунеядци“ - хора, обявявани за обществено безполезни, някои от които след емиграцията си намират признание в престижни университети. 📌 „КОНСЕРВАТИЗЪМ“ В УСЛУГА НА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ВЛАСТТА Проф. Добрев прави важно уточнение: той не определя еднозначно режима като фашистки. Според него липсва последователна идеология - използва се онова, което в конкретния момент помага на властта да оцелее. „Суверенна демокрация“, консерватизъм, имперски внушения - различни обяснения за една и съща политическа практика. Зад тях той описва клептократична система: богата управляваща прослойка, обслужвана от зависими олигарси и защитавана от службите и съда. В този контекст идеологията на Дугин служи като опора на властта. 📌 „МАЛКА ПОБЕДОНОСНА ВОЙНА“ - СТАРАТА РЕЦЕПТА В разговора се припомня формулата, приписвана на царския министър Вячеслав фон Плеве: „За да предотвратим революцията, ние се нуждаем от малка победоносна война.“ Външната война като средство за спасяване на вътрешния режим. Интервюто прави паралел с агресията срещу Украйна и очакването военният успех да укрепи властта. Историята обаче показва и обратното: пораженията могат да отворят възможност за промяна. След Кримската война от 1856 идва отмяната на крепостничеството; след Руско-японската - революцията от 1905 г. следват всеобхватни реформи. Демокрацията и модернизацията обаче не са гарантирани. Има сили, които успешно ги спъват. 📌 ДРУГА РУСИЯ СЪЩО СЪЩЕСТВУВА Борис Немцов вижда пред страната си избор: европейски път или превръщане в суровинен придатък на Китай. Немцов е убит. Убита е и Анна Политковская. Техните съдби показват колко опасно е да се противопоставяш на властта. Затова въпросът за „двата пътя“ на Русия остава отворен: към свободната личност и критичното мислене или към империята и несменяемия фюрер? А следващия път, когато Кремъл и неговите говорители заговорят за „борба с фашизма“, спомнете си за Иван Илин, на който е наречена политическата школа, ръководена от Дугин, и на която симпатизира главният кагебист на Московията Путин.