#хибриднатаВойна Цитирайки руски пропагандни лъжи Румен Радев отказа да наложи санкции на Руския патриарх (офицера от КГБ - Гундяев). Информационната среда в България, която като цяло е под контрола на ДС олигархията от 1944 до сега не позволява човек да се информира за действителното положение в православния свят и Българската православна църква. Интервю на архимандит Никанор дадено за RISU (Религиозно - информационната служба на Украйна) дава отлична възможност, човек да се информира за действителността. Накратко: 🔹 Архимандрит Никанор от поддръжник на традиционните руски наративи за Украйна постепенно стига до подкрепа за украинската независимост и автокефалия, а руската инвазия през 2022 г. окончателно затвърждава позицията му. 🔹 Той е наказан от патриарх Даниил след приемането на украински деца от фронтовия район на Суми в Черногорския манастир и вижда в това санкция и всяване на страх срещу духовници, които открито подкрепят Украйна. 🔹 Според него Българската православна църква е пропуснала моралния си дълг да осъди ясно руската агресия и да застане в защита на жертвите на войната. 🔹 Архимандрит Никанор отправя остри критики към патриарх Даниил. Той го определя като духовник, който в миналото е защитавал кремълските тези за „споделена вина“ за войната, твърди че изборът му е задълбочил разделението в БПЦ и че доверието към него сред духовенството и обществото остава ограничено. В същото време признава, че след избирането си Даниил е бил принуден да води по-прагматична политика спрямо Вселенската патриаршия. 🔹 По думите му в България продължава да действа мощна руска мрежа за влияние – както в политиката, така и в църковните среди, подпомагана от дезинформация, медии и организации, свързани с руските интереси. 🔹 Той определя т.нар. „Съюз на православните журналисти“ като инструмент на руските служби за прокарване на руски пропагандни наративи сред вярващите в Европа. 🔹 Според Никанор, Руската православна църква не може да бъде разглеждана отделно от съветското си наследство. Той подчертава, че Московската патриаршия е възстановена през 1943 г. по инициатива на Сталин и под контрола на съветските служби. 🔹 Най-тежката му оценка е, че „сталинската ДНК“ продължава да определя характера на тази институция и свързаните с нея структури извън Русия. 🔹 Въпреки всичко, той остава оптимист за бъдещето на Украйна, като определя украинската съпротива като битка за свобода, достойнство и право на собствен път на развитие. 📌 Заглавие: Архимандрит Никанор: Нечестивото зачатие в обятията на Сталин ще тежи завинаги върху Руската православна църква и нейните части по света. (със съкращения) — През 2018–2019 г., когато Вселенската патриаршия започна процеса по предоставяне на автокефален статут на Църквата в Украйна, в разгорещената полемика „за и против“ имах възможността да се запозная с аргументите на поддръжниците на украинската църковна независимост и обективно промених възгледите си. Несправедливата агресия, която руската държава извърши през 2022 г., окончателно затвърди убеждението ми, че украинската кауза е истинска и справедлива. Бях първият духовен водач в България, който осъди руското нахлуване, а когато бившият Видински митрополит Даниил се опита да размие отговорността и да изопачи истината за случващото се в Украйна, публично се дистанцирах от неговите позиции. По-късно той беше назначен за патриарх. 📌 — Отче, преди година РИСУ писа за вашия конфликт с новоизбрания глава на Българската църква — претекстът беше, че приемате православни деца от Украйна, по-точно от Суми, във вашия манастир. — Миналата година приютихме украински деца в манастира в продължение на 10 дни — нещо, което бихме искали да направим и тази година. След това бях наказан от патриарха с двеседмична присъда затвор — официално за неводене на счетоводни записи. Но тази практика съществува от самото начало на нашия манастир и аз я наследих от предишните двама игумени — йеромонах Йоан-Володимир и архимандрит Евгений, и то с разрешението на предишните патриарси Максим и Неофит. Наказаха ме обаче едва сега. И след този инцидент нито един български манастир не посмя да приеме украински деца, въпреки отличните условия, които имаме. 📌 — И какъв беше проблемът, че приехте украински деца, които живеят във фактическа фронтова зона? Какво не е наред тук? — Защото, казват те, нашата публична позиция като православни духовници в подкрепа на справедливата кауза на Украйна и нейния народ е „грешна“. Грешно е, че писмено и устно разобличаваме всеки коварен опит да се намери оправдание за руската агресия, да се отъждествят жертвата и палача, както и коварното уж „духовно“ безразличие към дребното страдание на цял народ. Пречим както с позициите си, така и със самото си съществуване. В приемната на нашия манастир, където всеки посетител може да получи абсолютно безплатно горещ чай през зимата, палачинки или хладна лятна супа, висят две украински знамена, оставени ни за спомен от страдащите деца на Украйна - с имената им, написани на ръка. В България има сили, които целенасочено работят срещу солидарността и състраданието на българите към окървавената Украйна, и за тях подобни инициативи като тези, които ние осъществяваме, са изключително неприятни. Защото, когато хората видят снимка на едно красиво украинско дете, и потиснатата тъга в очите ѝ, хиляди мегабайти добре платена проруска пропаганда, отива на вятъра. Те няма да ни простят това! 📌 — Грешно от гледна точка на патриарх Даниил, но правилно от ваша гледна точка? — От негова гледна точка може би е било грешно, че ние имаме собствено виждане и го споделяме с хората, без да чакаме „Църквата да реши“. В края на краищата, минаха пет години, откакто се проля невинна кръв, но Българската църква все още не може да реши и не може да изрази нито веднъж това, което Вселенският патриарх не спира да повтаря, и това, което казаха и двамата папи на Рим: че агресията е акт на богоборство и е грях! Интересно е, че Синодът в София намери думи относно трагедията в Газа, но мълчи за много по-голямата трагедия в еднокръвната и едноверна Украйна. И според нас, именно Църквата е трябвало не само категорично да осъди руското нашествие, но и да отправи лично послание до Путин, с молба незабавно да спре войната. В края на краищата, Българската църква е по-голямата сестра на Руската, а от нас, българите, руснаците получиха и кръщение, и вяра, и писменост. Константинопол само управляваше тези процеси. Тук трябва да уточня: българските духовници и книжници са повлияли на формирането на Църквата в Рус, Киевската държава — Московия тогава дори не е съществувала. А по-късно българските митрополити са подкрепяли Киевската митрополия, но гръцките митрополити са подкрепяли амбициите на московските князе. Тоест, Московската църква е била формирана като подчинена на държавата от самото начало, а Киевската, както и Българската, са били тези, които са създали своите нации. Точно както Киев е получил кръщение и книги от ръцете на български свещеници, така и Москва, от своя страна, е получила вяра и писменост от Киев. Това имам предвид, когато казвам, че Москва е по-малката духовна сестра на София. Изпратените от Константинопол български митрополити — Киприан, Исидор и Григорий — срещнаха голяма съпротива в мисията си от московските местни князе, които се стремяха да подчинят Църквата на своите интереси. Историята помни как послушните им епископи освобождаваха князете и болярите от клетвата, дадена на съперниците на Москва — нещо, което противоречи на Евангелието и етоса на християнството. След падането на Константинопол и католичеството на Литовска Рус, гръцкото духовенство разчиташе на Москва като нова сила и своеобразен политически център на православието, но се оказа измамено в надеждите си ... 📌 - Тази част от историята е отделна тема, за която вече много писахме. В частност, как Константинопол тласна украинските православни да търсят подкрепа в Москва и как завърши всичко. А какви са отношенията ви с ръководството на БПЦ след този инцидент? - Няма. Вместо да ни подкрепят, вместо да дойдат при децата, да им донесат сладкиши или някакви подаръци, те решиха да си разчистят сметките с нас и то по най-подлия начин — като хвърлиха сянка на съмнение върху финансовите ни дела, които са напълно законни. Блокирах всички там в метрополията — от патриарха до секретаря. Не общувам с тях и, да ви кажа, чувствам се щастлив и доволен от живота си. Досега не са ни притеснявали, но сме готови за следващия кръг, защото са пълни с омраза и няма да се успокоят. Факт е, че в съзнанието и сърцата на много българи Русия е идол, който е изместил Бога от първо място. Те разчитат не на Бог, а на Русия и Путин - да дойде и да реши личните и житейските им проблеми. Това е идолопоклонство. И когато украинците не само отказаха да се подчиняват и служат на този идол, но и просто го взеха и го счупиха, превръщайки го в посмешище в очите на цялото човечество, гневът на идолопоклонниците към Украйна и всичко, свързано с нея, стана безграничен. Това е въпрос на психология. 📌 — Какви промени настъпиха в Българската църква с избирането на новия патриарх? — Съжалявам, но засега няма нищо положително. Този избор не беше приет благосклонно нито от обществото, нито в БПЦ като цяло. Патриарх Даниил спечели с разлика от само 2 гласа и това точно отразява настроението. Настъпи разединение и разпокъсаност, всяка епархия започна да живее свой собствен, изолиран живот, броят на общите църковни събития за всички значително намаля. Патриаршеската Софийска епархия не може да намери протосинкел повече от година — всички поканени отказаха, а и няма доверие в много достойни хора — те не са „свои“. Партийна атмосфера, а не евангелска. Църквата се поддържа на изкуствено дишане благодарение на финансова и институционална подкрепа от държавата. Но ако и когато (неизбежно) това се промени, всичко ще се срине и както е писано, нейното, на Църквата, падение ще бъде голямо! В нашата Софийска епархия властта премина в ръцете на православни хунвейбини - хора, които предишният патриарх Неофит държеше далеч от управлението на епархията, а сега те решават съдбата на онези, които са духовно много по-висши от тях. Мисля, че единственият страх е, че фронтът не се движи и „братското освобождение“ на „Руската армия“ е все още много далеч, което им пречи да извършат истинска чистка в Църквата, подобна на тази, която се случи след идването на комунистите през 1944 г. Затова казвам — Слава на Украйна! 📌 — Слава на героите! В предишни години в България имаше скандал с руски духовник, който открито работеше за интересите на Кремъл. Вашите политици и държавни служители бяха възмутени от снизходителното отношение на патриарх Кирил Гундяев към Българската църква и държавата. Каква е настоящата ситуация по отношение на „руския свят“, предвид църковните и политическите избори? — Българското общество е разделено на две антагонистични групи от епохата на Възраждането. Едни, които неизменно подкрепят Руската империя/Съветския съюз/Руската федерация, и други, които винаги са се чувствали европейци и са били наясно с коварната руска политика спрямо България и нейните интереси. Именно последните са движещата сила на българската история: те създадоха антиосманска революционна организация, те обединиха България, те водиха войни за национално обединение, те осигуриха присъединяването на страната към НАТО, ЕС и накрая еврозоната. Русофилските политици донесоха на страната само нещастия, като националната катастрофа от 1913 г., която доведе и до краха на националния идеал през 1919 г. Поддръжниците на Русия по-късно обявиха война срещу българското общество през 20-те години на миналия век, взеха активно участие в създаването на македонизма, изтребиха най-добрите представители на нацията след окупацията на България от Червената армия през 1944 г., по-късно предизвикаха икономическата катастрофа от 1996 г. и създадоха мафиотско-олигархичния модел, който и днес душе България. Всички признават икономическия и социален възход на страната през 30-те години на миналия век, но малцина се питат каква е била причината. И тя е проста: по това време Русия беше твърде заета със себе си - гладът, индустриализацията и чистките - и не можеше да се справи с нас. И всичко ни вървеше добре. За съжаление, днес има значителна част от обществото, която е заменила басните за светло бъдеще с митове за светло минало и е готова да подкрепи политически сили, които предлагат включване на България в наратива за „руския свят“. Това е пропаганден мираж, паралелна реалност във въображението на хората, защото никакъв „руски свят“ на практика не съществува. В къщата на един българин днес няма нито едно нещо, устройство или апарат, произведени в Русия. Но тази илюзия е опасна, защото тласка отделни хора и цели общества да вземат грешни решения, основани на въображаеми факти и обстоятелства, които обаче могат да имат фатално въздействие върху бъдещето на цялата държава. България в момента е в толкова труден период и ни очакват много сериозни изпитания и катаклизми. Дано Бог отвори очите и сърцата на хората, за да осъзнаят истината! 📌 — А какво да кажем за дейността на Руската православна църква в България, има ли опити за възстановяване на църковно-агентската мрежа, която наскоро беше повредена? Имам предвид изгонването на руските духовници от страната. — Новият представител на Московската патриаршия у нас е разузнавач от трето поколение: баща му е заемал същата длъжност в София през 70-те години на миналия век. Самият той е пристигнал тук от столицата на шпионажа — Виена — и се държи изключително предпазливо. За разлика от своите предшественици, той е по-тих от водата и по-нисък от тревата, стои далеч от светлината на прожекторите и е почти невидим. Неговата роля, изглежда, засега е да държи фронта и да предотврати пълното попадане на т. нар. Руска църква в София в български ръце, опасност, възникнала в края на 2023 г. За да се оцени обаче значението на този авантпост на руското влияние на Балканите, може да се предположи, че изборът на Даниил за нов български патриарх, при наличието на много по-качествени русофилски кандидати от него, е наложен от руските специални служби именно защото, като Софийски митрополит, той няма да посегне на руския двор - което не можеше да се каже за неговия предшественик Неофит. Но това е много неприятна реплика, за която да се мисли, тъй като фаталното заболяване на предишния български патриарх започна по това време, след изгонването на руските шпиони в расото и назначаването на изцяло български клир в Руската църква под негов подпис. Потискащи мисли … 📌 — Миналата година български журналисти описаха дейността в страната на руски пропагандисти от мрежата на т. нар. "Съюз на православните журналисти" (СПЖ), регистриран в Кипър и управляван от руски агенти. Усеща ли се влиянието на руските православни медии в България? — Този така наречен „Съюз на журналистите“, който всъщност е основният пропаганден рупор на ФСБ/ГРУ/СВР в религиозната сфера, е изключително ефективен инструмент в ръцете на Путин за манипулиране на вярващите и обществата в свободния свят. Това са точно вълците в овчи кожи, за които говори Евангелието и за които сме предупредени. По демонично изобретателен начин. Тези така наречени журналисти (анонмници) се представят за защитници на „преследваната“ УПЦ МП, докато успяват да заблудят западното обществено мнение, че това е истинско религиозно преследване - тема, към която има изключително висока чувствителност в свободния свят. Успехът им обективно е подпомогнат от невежеството на западните хора и пълното им непознаване на механизмите, чрез които религията се използва като инструмент за денационализация, асимилация и политическа индоктринация. Същото виждаме и в Черна гора, където местните реагират, но също остават неразбираеми. Причината за това е, че хората на Запад не познават спецификата на православието, което, за разлика от католицизма и протестантството, е много по-етатистко и етнофилетично, да не кажем откровено националистично по своята същност. Необходимо ли е да си припомняме ентусиазма, с който православното духовенство от най-различни юрисдикции поздрави Адолф Хитлер - Николай Велимирович от Сръбската църква, Анастасий Грибановски от Руската задгранична църква и атонските монаси му писаха възхитителни писма, призовавайки го да помогне срещу „безкоренните космополити“ или да защитят националните си интереси - срещу българите в случая със светогорските отци. Без да знае напълно за тази специфика, западната общественост твърде лесно се хваща на куката на „защитата на свободата на съвестта“, която ѝ хвърля СПЖ чрез манипулативни или откровено лъжливи статии. Спомням си какво се писа за мен, след като патриарх Даниил ме наказа заради украински деца - че уж съм крадец, че срещу мен се води разследване и че все още няма нищо - пълна лъжа. Истината е, че все още не съм получил доклада от вътрешния епархийски одит, за да мога да отговоря на въпросите, които може би са били повдигнати в него. Но не мислите ли, че ако беше така, отдавна щяха да са ми „отрязали главата“ заради някакво канонично наказание или обвинения във финансови злоупотреби? Те просто нямат за какво да се хващат, но са оптимисти и го търсят — не ми дават отпуск от Софийската епархия от година и половина и нещата стигат дотам, че ще търся защита в съда за нарушени човешки права. Но ако четете и вярвате на СПЖ, аз съм предател или изгнаник и почти излежавам присъда за присвояване... Всъщност имам писмена благодарност от предишния патриарх Неофит и от епархийския съвет за доброто управление на манастирското имущество и за защитата на материалните интереси на светата обител. Това е все едно да наричаш черно на бяло и СПЖ го прави много добре. За мен делата им са сатанински не само заради лъжите и клеветите, които пишат, и борбата им срещу каноничните устои на Православната църква, но най-вече заради адската им роля в очернянето на Украйна и подкопаването на подкрепата на западното обществено мнение за украинците, чиято кръв се пролива всеки ден (а това е от решаващо значение в демократичните страни). По-скоро се чудя защо западните служби спят и позволяват тази манипулация на вярващите от структура, която не случайно е забранена в самата Украйна, да се извършва безнаказано. Сякаш имунната система на демократичните общества е заразена с някакъв вирус, който я отслабва до такава степен, че не реагира на очевидни предизвикателства като СПЖ ... 📌 — Колко активно тази и подобна пропаганда влияе на българите, има ли кръгове в Църквата и обществото, които работят за нейното разпространение? — Тази пропаганда е особено ефективна в България и като цяло в страни, които са били подложени на информационно влияние от руски/съветски служби в миналото и където симпатиите към Русия са традиционно силни. Акцентът на пропагандата е да помогне на онези слоеве от населението, които са склонни към емоционални симпатии към Русия, да намерят подкрепа, основание или морално оправдание за своя проруски избор пред лицето на абсолютно непривлекателните факти за агресия, откровени зверства и военни престъпления, извършени от руската армия в Украйна. Всъщност, след първоначалното недоумение и шок от руските бомбардировки на мирни украински жители - далеч от „линията на контакт“ в Донбас, поддръжниците на Путин, които буквално онемяха в първите дни на войната, получиха подкрепата си под формата на: „къде бяхте осем години“ и „украинците са виновни“, и бързо възвърнаха смелостта си, бих казал дори - наглостта, да застанат на страната на откровените убийци в Кремъл. За съжаление, БПЦ не остана настрана от тази „кампания за реабилитация“ на агресора, а тогавашният Видински митрополит, а сега настоящ български патриарх Даниил, издаде циркуляр, в който защити тезата за „споделена вина“ и „принуда от страна на Русия да атакува“. Това беше важен сигнал за проруските сили в БПЦ, че е дадено разрешение от най-високите ешелони да се отклонят от Евангелието в полза на новата еретична идеология на „свещената война“. За съжаление, никой не реагира адекватно на това по това време, както и на многобройните последващи медийни изяви на Видинския митрополит – включително задочната му препирня с атонските монаси в едночасов клип в YouTube, в който той повтори дума по дума тезите на Кремъл, оправдаващи войната и прехвърли отговорността за нейното започване и продължаване изцяло на украинската страна. Справедливостта е достатъчна, за да се отбележи, че въпреки навременната информация, украинската държава не предприе подходящи мерки — а именно, включването на (тогавашния) митрополит Даниил в списъците със санкции, което би трябвало да бъде прието от ЕС и логично би завършило с оставката му от митрополитската катедра (тъй като той нямаше да има легитимността да подпише информацията за заплатите в неговата епархия, която се изпраща от държавния бюджет). Вместо това, днес го виждаме на върха на Българското православие, за което трябва да поздравим руските служби за забележителния им успех! Не знам дали някой в ​​Украйна някога ще бъде подведен под отговорност за игнорираните сигнали. Но знам, че ако на тази пропаганда беше реагирано адекватно и своевременно, много щеше да е различно в България и в българо-украинските отношения. В края на краищата, член 419а от Наказателния кодекс, който обхваща действията на почти всички проруски пропагандисти, както светски, така и църковни, никога не е бил прилаган в България. 📌 — Когато патриарх Неофит почина, предстоятелят на Православната църква на Украйна, митрополит Епифаний, също дойде на погребението по покана на Вселенския патриарх. Как реагира тогава Българската църква на посещението му? — Не знам каква е била целта на тази покана и какво впечатление е направила на Негово Светейшество патриарх Вартоломей, но пристигането на Киевския митрополит Епифаний послужи за избирането на митрополит Даниил — най-заклетият враг на Православната църква на Украйна (ПЦУ) — за български патриарх! Както вече казах в деня на избирането му, всичко беше като по учебник на КГБ. (БЕЛЕЖКА - виж повече за ПЦУ долу, бел. ред.) В месеците, предшестващи патриаршеските избори, успешно се създаде психоза, че БПЦ драстично ще промени курса си към сближаване с Фанар, признаване на ПЦУ и възобновяване на участието си в екуменическия диалог — всичко това години наред беше стигматизирано като „отстъпничество“ и „идването на Антихриста“. Засилването на фанатичната (и същевременно антизападна) пропаганда в България започна малко след речта на Путин в Мюнхен (2007 г.), без да срещне никаква съпротива от висшето църковно ръководство, с изключение на някои мерки, предприети от патриарх Неофит в неговата епархия през 2017 г. Но на следващата година започнаха здравословните му проблеми, довели до преждевременната му смърт. В дните преди избирането на новия патриарх настроението сред вярващите у нас беше почти апокалиптично. В Сливен беше отменен напълно легитимният избор на кандидат за нов митрополит, който симпатизира на Русия, петима български епископи съвместно отслужиха литургията с представители на ПЦУ в Истанбул, а за капак на всичко самият митрополит Епифаний се появи в Патриаршеската катедрала в София. Мобилизацията на проруския лагер беше пълна: първо беше избрано трио, в което и тримата имаха различна степен на симпатия и зависимост към Русия, а след това на самия избирателен събор най-радикалният и безкомпромисен сред тях беше избран за нов патриарх с минимално предимство. Мога да кажа само едно: бъдете внимателни с даровете на данайците! Предполагам, че БПЦ може да подпише решението на Събора в Крит, но да признае ПЦУ за канонична Църква - може би едва след края на „ерата на Путин“. 📌 — Тоест, властта на патриарх Даниил не е толкова силна, колкото би му се искало. И той зависи от отношението на младите си епископи. Като се има предвид това и обстоятелствата, които предшестваха избирането му, както описахте, проруската му позиция в Българската църква като цяло не е силна. И до каква степен го подкрепят българските политици и държавни служители, има ли той политическо лоби? — Разбира се, властта на патриарха далеч не е толкова голяма и силна, колкото би му се искало. Преди всичко бих отбелязал, че неговите прерогативи са ясно определени и в известен смисъл ограничени от Устава на Българската православна църква, който според чл. 10 от Закона за вероизповеданията има правната сила на подзаконов нормативен акт. Патриарх Даниил многократно е показвал, че не познава добре този документ или че не иска да бъде ограничаван от неговите разпоредби, но всичко ще бъде различно, ако му се противопостави сила, мотивирана да спазва правилата отвътре в Българската православна църква. Тогава патриархът ще трябва да отстъпи, защото законът си е закон и няма политическа сила, която би го подкрепила, ако реши тайно да спре действието на църковния устав. С други думи, с напускането на тандема Борисов-Пеевски (двама много суеверни политици), патриарх Даниил остава без политическа подкрепа - той ще може да разчита само на институционалната подкрепа, с която Църквата се ползва у нас. Но тя е ограничена. Въпреки че с новия български премиер изглежда принадлежат към едно и също проруско обществено лоби, Радев няма да позволи на държавата да се унижи и да направи отстъпки на Даниил, както се случваше преди и което дразнеше обществото. В този смисъл новото правителство в България е много по-светско и, в добрия смисъл на думата, неутрално към религиите. Не е случайно, че екипът на премиера учтиво отказа да позволи на свещеници от Българската православна църква да осветят кабинета му с вода. Традиционно българските военни се отличават със силни атеистични възгледи. Терористичните действия на Руската федерация срещу Украйна са благославяни от Кирил (Гундяев) и многобройни други йерарси на РПЦ МП. В същото време в света често се публикуват материали, дори книги, в които се обвиняват лично Кирил в ереси и пропагандата му на „руския свят“. Това обаче повече напомня на обвиненията на Путин — казват, че той е виновен за войната, но руснаците като цяло не са. Така е и с Кирил — той благославя войната и агресията, а РПЦ като цяло е почти бяла и пухкава. В същото време, дори тези от духовенството на РПЦ, които са се противопоставили на войната или дори са били изхвърлени от РПЦ, не е изключено те също да са империалисти по своите възгледи и да не приемат правото на украинците да бъдат отделна нация с автокефална църква. 📌 - Според вас, до каква степен антивоенната и антиимперска позиция е влиятелна в самата Руска православна църква? — Вижте, когато е създадена на 4 септември 1943 г., Московската патриаршия е изградена по такъв начин, че от самото начало тя не можеше да има други „позиции на влияние“ – нито провоенни, нито антивоенни, освен позицията на ръководството. Другарите Сталин, Берия и Карпов изобщо не са си представяли РПЦ като някакъв остров на свободната съвест в съветското тоталитарно море. На РПЦ са били поверени определени задачи и надежди, които са били пряко свързани със съветската държава и нейните вътрешно- и външнополитически цели. Не е случайно, че малко по-късно е създаден прословутият Отдел за външни църковни отношения на РПЦ (който не е съществувал преди болшевишкия преврат) под ръководството и надзора на самия Лаврентий Павлович (Берия - бел. ред. - по това време Берия е шеф на КГБ). Изпълнението на поставените от държавата задачи не би било гладко или дори възможно, ако в Руската църква беше допусната свобода на съвестта или определянето на цели, различни от установените от Комитета по религиозните въпроси – например, според евангелските принципи. Така че, разбира се, в Московската патриаршия може да има различни вкусове и тенденции и познаваме много от техните лидери, които се радват на медийна популярност, но никой от тях няма „влиятелна позиция“. В момента, в който някой духовник си пъхне носа и реши, че може да влияе на Църквата „отдолу нагоре“, съдбата му е предопределена, независимо колко влиятелни олигарси, губернатори, министри или народни маси стоят зад него. Ще си спомня само игумена Сергей Романов от Урал, който в момента е в затвора. Няма „лекарство“ за Московската патриаршия и няма смислен начин тя да бъде трансформирана отвътре. Или пълно разпускане, или принуждаване на почти целия епископат да подаде оставка — но това са стотици епископи … 🛑 Нечестивото зачатие в обятията на Сталин ще тежи завинаги върху тази структура, както и върху зависимите от нея извън Руската федерация. Това е причината за тъжното положение на УПЦ МП (Украинска православна църква - Московска Патриаршия, бел. ред) в момента — никоя сериозна и уважаваща себе си държава не би могла да позволи съществуването на подобна структура на своя територия без сериозен риск за националната сигурност. Колкото и искрени в патриотизма си да са нейните лидери, колкото и фанатично да са отдадени нейните последователи на уж „чистото православие“, проблемът се крие в духовната ДНК. Тя е сталинистка. Що се отнася до ересите на патриарх Кирил - за съжаление, тъй като той е глава на тази Църква и според римокатолическия модел името му се споменава от всеки един от нейните служители на всяка служба, всички се забъркват в неговите лъжеучения. Ако Съборът на Пентархията се събере, за да го съди, цялата Московска патриаршия, до последната баба в Петропавловск-Камчатски, също ще бъде осъдена. 📌 — През последните няколко години в Европа имаше много скандали, свързани с шпионската дейност на духовенството на Руската православна църква. Вече споменахме българския пример. А имаше и случаи в скандинавските страни, Финландия, Чехия, Франция и други. И това са само онези случаи, в които тази шпионска мрежа се разкри. Можем ли да кажем, че Европа е разбрала каква роля играе Руската православна църква в дейността на руския режим или все още го възприемат предимно като църковна институция? — За съжаление, не съм сигурен, че хората в Западна Европа осъзнават колко много, всичко в Русия — в традициите на Съветския съюз — е пропито с пипалата на тоталитарния октопод. Те не оцеляха в онези времена и нямат доживотен имунитет. А това е много опасно, защото под прикритието на свободата на съвестта и религиозните убеждения руските специални служби интензивно използват мрежата от църкви на Московската патриаршия в Европа за широк спектър от дейности, насочени срещу целостта на западноевропейските общества и срещу сигурността на западноевропейските страни: от откровен изнудване до най-сложна манипулация на общественото мнение с помощта на контактни аудитории. 📌 — Какво мислите, това вече стотици църкви ли са разрушени от войната в Украйна, или Киево-Печерската лавра сега е обстрелвана от руснаците - може ли това по някакъв начин да повлияе на оценката за руските агресори в световната православна общност? Върху оценката на тази война или на подкрепата за Украйна сред православните страни? — Обстрелът на Киево-Печерската лавра предизвика неочаквано бурна реакция в цялата световна общност. Дори ЮНЕСКО, под чиято егида се намира манастирският комплекс, официално осъди този варварски акт. В България, след деликатно изчакване на някакъв съвместен синодален апел, Русенският митрополит Наум се изказа със силни думи в подкрепа на страдащия украински народ. Този светотатствен акт на руските агресори принуди дори платените рупори на руската пропаганда да замълчат и да се оправдаят. Наистина, подобно посегателство върху светиня от страна на онези, които уж водят „свещена война“ за „защита на православието“, е неразбираемо. Досега само братоубиецът Андрей Бого-„любски“, татарите и болшевиките... а сега и богомразецът Путин. Общественото мнение в България остро постави под въпрос патриарх Даниил и целия Свети синод за липсата на адекватен отговор от тяхна страна. И мисля, че може би Бог е допуснал това да се случи, за да може светът най-накрая да каже „стига“ и да притисне бункерния плъх в ъгъла. 📌 — В заключение, на фона на не чак толкова щастливи събития и процеси в междуправославните и православно-държавните отношения, има ли област, където нещата биха били по-добре, условно оптимистично? — Мисля, че това е ситуацията на фронта и общият баланс на силите на бойното поле. Въпреки огромното напрежение и тежките загуби, Украйна издържа на натиска и все повече се превръща в нов Давид, побеждавайки чекисткия Голиат. Но мислите ми са насочени в друга посока. Черпя оптимизъм от вярата в Живия Бог, Който никога не изоставя децата Си и Който се съпротивлява на гордите и дава благодат на смирените! Мисля за вашия президент Зеленски, „комика“, който с достойното си поведение просто разби всички възможни стереотипи, които са се развивали през вековете. Виждам колко много Бог обича този човек, който все още не Го познава „както трябва“ – обича го заради неговата човечност и хуманност, заради неговата жертвоготовност и насилствена смелост. Знам, че вашият народ е уморен от страдания, е загубил вяра във властите и е много гневлив, но ви моля, изтърпете още малко! „Който устои докрай, ще бъде спасен!“, — обещава нашият Спасител. Украйна ще бъде спасена, победата ще бъде за героичния украински народ — и в името на прекрасните деца. Амин! --- * ПЦУ - Православната църква на Украйна е законната според православните канони украинска църква. Нейната автокефалия беше призната от Вселенския патриарх на 19 януари 2019. От тогава до днес, Руската православна църква е във война с Вселенската патриаршия (фактическа схизма). * Православният събор в Крит 2016 бе историческо събиране на православните църкви от целия свят, за първи път от над 300 години. То бе организирано в продължение на десетилетия. Съборът реално се провали благодарение машинациите на кагебистите от РПЦ. БПЦ се покри с позор, като беше машата в ръцете на чекистите от Кремъл - тя първа отказа участие, а след нея отказаха и другите зависими от Москва православни църкви - Антиохийската (под властта на Башар Асад по това време), след това Сръбската, Грузинската и едва накрая РПЦ. * Патриарх Тихон е патриарх на Руската православна църква от 1917 до 1925 година в най-черните за руското православие времена. Под ръководството на Ленин, Сталин чрез ЧК и НКВД (предшественик на КГБ) са изтребени 600 епископа, 40 000 свещеници и 120 000 монаси. Много други са вкарани в концлагери или прогонени. 40 000 църкви и манастири са разграбени, унищожени, превърнати в складове или дори в концлагери (като първия концлагер в Соловецкия манастир). След смъртта на патриарх Тихон през 1925 Руската православна църква практически престава да съществува. Тя е преоснована през 1943 със заповед на Сталин. Всъщност днешната Руска православна църква е основана от Сталин - най-големия масов убиец в историята. От нейното създаване до днес тя е нищо повече от отдел в КГБ по православието.